„Втора дивизия“ на Европа

Дълги години френските граждани се нареждаха сред най-богатите в блока, като се съизмерваха единствено с Германия. Днес реалността е различна. Франция е твърдо в „втората дивизия“ на ЕС. Според ОИСР (Организацията за икономическо сътрудничество и развитие), ако сегашните темпове се запазят, до десет години Полша ще бъде по-богата от Франция.

Данните за 2024 г. показват, че при средна стойност за ЕС от 100 пункта, Германия е със 111, Обединеното кралство с 99, а Франция изостава с 98. Още по-фрапиращо е сравнението с Италия – докато през 2020 г. италианците бяха с 10% по-бедни от французите, днес двете икономики са практически изравнени по брутен вътрешен продукт (БВП) на глава от населението спрямо паритета на покупателната способност.

Бюджетът на „отчаянието“

В понеделник френският парламент прие бюджета за 2026 г., но вместо успокоение, той предизвика вълна от критики. Известният есеист и бивш висш държавен служител Никола Баверез коментира в „Le Figaro“:

„Страната ни се превърна в Аржентина на Европа. Франция е затворена в адска спирала, която я води към статут на държава от Третия свят.“

Критиците твърдят, че бюджетът повтаря старите грешки: високи данъци, огромни публични разходи и растящ дълг, който вече достига 3,4 трилиона евро. Премиерът Себастиан Льокорню призна, че бюджетът е „несъвършен“, но подчерта, че в условията на политическа нестабилност и липса на мнозинство в Националното събрание, самото му приемане е успех.

Политически отстъпки и икономически застой

За да запази поста си, 39-годишният Льокорню направи значителни отстъпки пред Социалистическата партия. Бюджетът включва:

• Замразяване на ключовата пенсионна реформа на президента Макрон;
• Нови данъци в размер на 6,5 милиарда евро за богатите семейства и 7,3 милиарда евро за големите компании;
• Увеличаване на социалните помощи и субсидиите за социални жилища.

Докато левицата празнува тези мерки като победа, десницата и бизнес средите са в шок. Жордан Бардела, лидер на „Национален сбор“, заяви, че бюджетът „прелива от нови данъци“, а Матийо План от Френската обсерватория за икономически цикли предупреди, че подобни политики в миналото са водили единствено до икономически регрес.

Демографска криза

Към икономическите проблеми се добавя и исторически демографски срив. За първи път от Втората световна война насам във Франция смъртността е по-висока от раждаемостта. Населението нараства единствено благодарение на миграцията, което поставя под въпрос дългосрочната устойчивост на социалната система.

С наближаването на президентските избори догодина, анализаторите са скептични, че правителството ще намери смелост за радикални реформи. Франция остава в плен на високите разходи и ниската производителност, докато съседите ѝ от север и изток продължават да скъсяват дистанцията.

Материалът Франция в спирала на упадък: От икономически лидер до „Аржентина на Европа“ е публикуван за пръв път на LIBERTAS.

Към декември 2025 г. споразумението се намира в критична точка „всичко или нищо“. Въпреки че в края на 2024 г. беше постигнат политически пробив, сделката е изправена пред сериозна съпротива от страна на ключови европейски държави.

1. Кои са участниците?

• Европейският съюз: Общност от 27 държави-членки.
• Меркосур (Общ пазар на Юга): Включва Аржентина, Бразилия, Парагвай, Уругвай и най-новия пълноправен член – Боливия.

2. Основни стълбове на споразумението

Това не е просто търговски договор, а „Споразумение за асоцииране“, изградено върху три стълба:

• Търговия: Предвижда премахване на митата за близо 90% от стоките, обменяни между двата региона.
  • Ползи за ЕС: По-лесен износ на автомобили, машини, химикали и вина. Защитават се и над 350 „географски означения“ (като Шампанско или Пармезан) срещу имитации.
  • Ползи за Меркосур: По-голям достъп до европейския пазар за селскостопански продукти като говеждо месо, птиче месо, захар и етанол.
• Политически диалог: Рамка за сътрудничество в области като правата на човека, сигурността и миграцията.
• Устойчиво развитие: Включва ангажименти по Парижкото споразумение за климата и конкретни цели за борба с обезлесяването (особено в Амазония).

3. Защо е толкова противоречиво?

Въпреки икономическите ползи, сделката е обект на остри критики по няколко направления:

• Земеделие (Фермерските протести): Европейските фермери (особено във Франция, Ирландия и Полша) се опасяват, че евтиното южноамериканско месо ще подбие техните цени. Те твърдят, че производителите в Меркосур не спазват същите строги екологични и санитарни стандарти като в ЕС.
• Околна среда: Еколозите се опасяват, че сделката ще стимулира изсичането на тропическите гори в Бразилия, за да се освободи място за пасища за добитък.
• Геополитика: Привържениците на сделката смятат, че тя е жизненоважна, за да се намали зависимостта на Европа от Китай и Русия, докато критиците смятат, че цената е твърде висока.

Текущо състояние (Декември 2025 г.)

В момента ситуацията е изключително напрегната:

• Франция остава най-големият опонент, обявявайки текущия текст за „неприемлив“.
• Италия наскоро (декември 2024/2025 г.) се присъедини към скептиците, като премиерът Джорджа Мелони определи споразумението като „преждевременно“ без по-добри гаранции за местните производители.
• Европейската комисия продължава да настоява за подписване, виждайки в това стратегически успех за авторитета на ЕС на световната сцена.

🇧🇬 Българският интерес в сделката ЕС-Меркосур

Въпреки че България не е сред най-големите търговски партньори на Латинска Америка, споразумението открива нови хоризонти за родния бизнес, но и буди сериозни опасения в земеделския сектор.

Къде печели България?

• Автомобилен сектор: България има силно развито производство на компоненти за автомобили. Намаляването на митата (които в момента са до 35%) ще улесни включването на български части в европейските вериги за доставки към Южна Америка.
• Традиционни продукти: Износът на розово масло, етерични масла и козметика може да нарасне значително.
• Вино и алкохол: Българските производители на вино и бренди ще получат по-лесен достъп до пазар с над 280 милиона потребители, където в момента налозите са изключително високи.
• Млечни продукти: Има потенциал за износ на българско сирене и мляко на прах при преференциални квоти.

Какви са рисковете?

• Конкуренция в земеделието: Българските производители на говеждо и птиче месо, както и производителите на мед, са сериозно притеснени. Те се опасяват, че евтиният внос от Бразилия и Аржентина ще направи тяхната продукция неконкурентоспособна.
• Стандарти: Основният аргумент на българските фермери е, че те трябва да спазват строгите екологични правила на ЕС, докато конкурентите им в Меркосур често използват пестициди и методи, които са забранени в Европа.

Материалът Какво представлява търговското споразумение между ЕС и Меркосур? е публикуван за пръв път на LIBERTAS.

Златният възход се дължи на комбинация от фактори — икономическа несигурност, геополитическо напрежение и рекордни покупки от централните банки, които гледат на златото като на сигурен пристан в бурни времена.

Централните банки водят златната треска

По данни на Световния златен съвет, през последната година банките на Полша, Азербайджан, Казахстан, Китай и Турция са увеличили значително своите златни резерви.
Само Полша е закупила над 60 тона злато за дванайсет месеца.

„Инвеститорите определено гледат на златото като алтернатива на долара,“ казва Джо Каватони, главен пазарен стратег на Съвета.

Доларът отслабва, златото печели

Щатският долар е паднал с около 9% от началото на годината. Това се дължи на търговските конфликти и новите митнически тарифи на президента Доналд Тръмп, които разтърсиха пазарите още през април.

„Виждаме как инвеститорите търсят алтернативи на долара, за да намалят риска в своите портфейли,“ коментира Кен Грифин, главен изпълнителен директор на Citadel.

Политически сътресения по света

Ситуацията в Европа и Азия също засилва несигурността:

• Във Франция премиерът Себастиен Льокорню подаде оставка след по-малко от месец на поста, предизвиквайки сътресения на пазарите.
• В Япония, избирането на консервативния лидер Санае Такаичи доведе до разпродажба на държавни облигации.

Златото става достъпно за всички

Интересът към златото расте не само сред банките, но и сред обикновените инвеститори. От 2023 г. Costco продава едноунциеви златни кюлчета, а търсенето им е изключително високо. През последното тримесечие фондовете, обезпечени със злато, са привлекли 26 милиарда долара нови инвестиции — рекорден резултат според Световния златен съвет.

Минните компании също печелят

Акциите на Newmont са се повишили с 126%, а тези на Agnico Eagle Mines и Barrick Mining са над два пъти по-скъпи от началото на годината.

Водещи инвеститори като Рей Далио (Bridgewater Associates) и Джефри Гъндлах (DoubleLine Capital) съветват да се увеличи делът на златото в инвестиционните портфейли — между 15 и 25%.

Историческият рекорд на златото е ясен сигнал — пазарите са в период на несигурност, а инвеститорите търсят защита. Дали обаче златният блясък ще продължи до края на годината, остава въпрос, на който само времето ще отговори.

Материалът Златото мина границата от 4 000 долара — сигнал за несигурност на пазарите е публикуван за пръв път на LIBERTAS.

„Това беше бурно лято,“ призна Шон МакБърни, главен търговски директор на Caesars Entertainment, компанията, която управлява множество казина и хотели по „Стрипа“, включително Caesars Palace.

Според данни на Las Vegas Convention and Visitors Authority, броят на туристите е спаднал с 11% спрямо миналата година. Това е тревожен сигнал за икономиката на града, която зависи почти изцяло от развлеченията и гостоприемството.

„Трудно е“ – казва човекът, който се прави на Елвис

Марк Ръмплър, 66-годишен имитатор на Елвис Пресли, описва ситуацията с една дума: „Трудно.“

„По-малко сватби, по-малко туристи. А когато все пак дойдат, не винаги знаят, че тук се очаква бакшиш,“ споделя той с усмивка и примирение.

Празни маси и скъпи омлети

Мениджърът на кафене PublicUs, Лейн Олсън, също усеща промяната.

„Определено има по-малко хора,“ казва той. „По това време мястото трябва да е пълно. Сега е полупразно.“

От своя страна германският турист Томас Щютген разказва, че е платил 100 долара за закуска, която в Германия би му струвала около 30. „Всичко е скъпо – Лос Анджелис, Сан Франциско, Лас Вегас… Но все пак искахме да видим този странен град,“ казва той.

Канадците си остават у дома

Канада традиционно е най-големият чуждестранен пазар за Лас Вегас. Миналата година 1,4 милиона канадци са посетили града.
Но сега, според американското Министерство на търговията, пристигащите от Канада са намалели с почти 18%, заради напрежение между правителствата на двете страни.

„Канада не е просто приятел, тя е почти семейство,“ заяви Стив Хил, изпълнителен директор на туристическия борд на Лас Вегас. Той наскоро посети Торонто, за да убеди туристическите агенции да не изоставят дестинацията.

„Не алчност, а математика“

Според Гай Мартин, президент на строителната компания Martin-Harris Construction, критиките към високите цени не са напълно справедливи.

„Това е математика, не алчност,“ казва той.

„Сферата и стадионът Allegiant струват по два милиарда долара всеки. Разбираемо е, че цените растат.“

Средната цена за хотелска нощувка в Лас Вегас е 162 долара, а някои луксозни стаи достигат над 1000 долара. Дори така наречените „бюфети“ вече струват по 90 долара – преди пандемията цената беше около 29.

МакБърни от Caesars Palace признава, че индустрията може би е реагирала твърде ентусиазирано след пандемията.

„Няма съмнение – в някои случаи прекалихме. Но не е вярно, че във Вегас няма стойност. Все още има много изгодни оферти,“ добавя той.

И все пак, някои посетители остават верни. „За нас Лас Вегас е същият. Четем за проблеми, но не ги виждаме. Това е нашият втори дом, далеч от дома,“ казва Мери Рейес, 65-годишна туристка от Сан Антонио, която посещава града два пъти годишно от 1994 г.

Лас Вегас преживява поредното си изпитание – този път не от пандемия, а от икономически натиск и промени в поведението на туристите. Но както историята показва, градът на греха винаги намира начин да се прероди – под неоновите светлини, сред прахта на пустинята.

Материалът Лас Вегас в криза: високите цени и спадът на туризма заплашват „градa на мечтите“ е публикуван за пръв път на LIBERTAS.

Последният доклад на Международната федерация по роботика показва, че китайските фабрики са инсталирали почти 300 000 нови индустриални роботи само през миналата година. За сравнение, САЩ – най-голямата икономика в света – са поставили едва 34 000. Това означава, че за всеки нов робот на американска производствена линия, Китай инсталира почти девет.

Общият брой на индустриалните роботи в Китай е пет пъти по-голям от този в САЩ и, според оценки, надвишава този в целия останал свят взет заедно. Това е новата „армия“ от роботи, която променя изцяло начина на работа в заводите.

Азиатската доминация в света на роботиката също е впечатляваща – континентът отчита 74% от всички нови индустриални инсталации през 2024 г. Япония и Южна Корея бяха пионери в автоматизацията, но днес Китай е абсолютният шампион в „супер тежка категория“.

Малцина предвиждаха такъв обрат в страна, известна със своята евтина работна сила. Стратегията „Произведено в Китай 2025“ обаче отчете нарастващите разходи за труд, застаряването на населението и засилената конкуренция. Китай реши, че старият модел е неиздържащ и постави автоматизацията, роботизацията и други високи технологии като изкуствен интелект и полупроводници като национален приоритет.

Държавата насочи огромни ресурси към тази цел – и усилията се отплащат.

За Китай не е важно само броят на роботите, а и те да са произведени у дома. Дълги години страната е внасяла техника от Япония, Германия и други лидери в индустрията. Днес обаче Пекин иска не да бъде клиент, а доставчик.

Преди десет години едва една четвърт от роботите в Китай са били местно производство. През миналата година местните компании са продали повече роботи в страната си, отколкото всички чужди доставчици взети заедно. Дялът на местното производство достигна почти 60%, а участието на Китай в световното производство на роботи нарасна до една трета от глобалната продукция, изпреварвайки доскорошния лидер Япония.

Материалът Китай има повече индустриални роботи от целия останал свят е публикуван за пръв път на LIBERTAS.