Тръмп предупреди европейците, че НАТО е изправено пред „много лошо бъдеще“, като същевременно потърси подкрепа от Китай, Япония и Южна Корея — страните, които са най-силно зависими от петрола от Персийския залив.

„Правилно е онези, които имат полза от трафика през Ормузкия проток, да помогнат за осигуряването на това там да не се случи нищо лошо. Ако няма отговор или ако отговорът е негативен, мисля, че това ще бъде много лошо за бъдещето на НАТО,“ заяви Тръмп в интервю за Financial Times.

„С всичко необходимо“: Искането към Европа

На въпрос как точно съюзниците биха могли да помогнат, Тръмп отговори лаконично: „С всичко необходимо“. Той специално акцентира върху изпращането на миноловци, с каквито Европа разполага в много по-голямо количество от САЩ.

„Имаме нещо, наречено НАТО. Не трябваше да им помагаме за Украйна, тя е на хиляди километри от нас… Но им помогнахме. Сега ще видим дали те ще ни помогнат, защото дълго време казвах, че ние ще бъдем там за тях, а те няма да бъдат там за нас. И не съм сигурен, че ще помогнат,“ добави Тръмп.

Той директно призова държавите, зависими от енергийните доставки, да сформират коалиция, която със сила да държи протока отворен. Президентът изрази надежда, че Китай, Франция, Япония, Южна Корея и Великобритания ще изпратят кораби, за да не бъде Ормузкият проток „заплаха от страна на нация, на която главата е откъсната“.

Хладен отговор и раздразнение в Белия дом

Реакциите от Азия засега са сдържани. Южна Корея обяви, че планира „тясно да се координира“ със САЩ и „внимателно да разгледа“ призива, докато Япония съобщи, че „внимателно следи събитията“.

Тръмп е особено фрустриран от поведението на Великобритания, която изпрати в региона едва осем моряци от специализиран екип за разминиране.

„Британия може да се счита за съюзник номер едно, с най-дълъг стаж… но когато ги помолих да дойдат, те не искаха. След като практически унищожихме капацитета на Иран, те казаха: „Е, ще изпратим два кораба“. Нуждаем се от тези кораби преди да победим, а не след като победим. От дълго време казвам, че НАТО е еднопосочна улица,“ заяви Тръмп.

Вътрешни проблеми и спадащ рейтинг

Натискът върху президента се засилва и на домашната сцена. Вече две седмици Тръмп не е обяснил нито защо е започнал войната срещу Иран, нито как планира да я завърши. Дори поддръжниците му от движението MAGA започват да се съмняват в наличието на изходен план.

Първите американски жертви, скокът в цените на петрола и трусовете на финансовите пазари доведоха до спад в рейтинга му точно преди началото на кампанията за Конгреса и Сената.

„Демократите просто трябва постоянно да напомнят на хората, че той обеща да намали цените, а те все още растат. По-скъпият бензин може да увеличи цените на всичко останало,“ коментира демократическият стратег Бред Банън.

Материалът Тръмп отблъсна съюзниците, а сега пита къде са: Търси помощ за „глобална флота“ срещу Иран е публикуван за пръв път на LIBERTAS.

Миналата година, в навечерието на третата годишнина от войната, Зеленски заяви пред NBC, че на бойното поле са загинали над 46 000 украински войници.

Според Центъра за стратегически и международни изследвания във Вашингтон, броят на убитите украински войници е много по-висок – между 100 000 и 140 000, плюс още около 400 000 ранени и изчезнали. Руските човешки загуби, според центъра, възлизат на 325 000 загинали и още около 900 000 ранени или изчезнали.

Пред France 2 Зеленски изрази мнение, че руският президент Владимир Путин се страхува единствено от Тръмп. „Ако Тръмп разбере, че Путин се страхува от него, той няма да приеме всички условия, които руският президент му поставя.“

Материалът Зеленски: Досега са загинали над 55 000 украински войници е публикуван за пръв път на LIBERTAS.

Икономиките на съюзниците трябва да останат подчинени — тяхната полезност приключва, когато се изравнят с основните американски интереси.“
— Збигнев Бжежински, документи от ерата на Никсън

Историята на всички велики империи е история на контрол. Рим управлява чрез легиони, Британската империя – чрез търговски монополи и колониални привилегии. Американската хегемония след 1945 г. избра по-фин инструмент: икономическа зависимост, прикрита като сътрудничество.

САЩ изградиха следвоенния свят чрез комбинация от доларова доминация, военна защита и достъп до своя гигантски вътрешен пазар. Това, което изглеждаше като щедра помощ към съюзниците, всъщност беше внимателно проектирана система на контрол.

Този замисъл днес е открит и дори откровено формулиран. Новият финансов министър на САЩ, Скот Бесент, заяви по повод тарифната политика на Доналд Тръмп:

„Другите държави, по същество, ни осигуряват собствен суверенен фонд.“

Изречение, което звучи като случайна реплика, но всъщност е диагноза на цяла епоха – империя без флаг, но с безкрайна финансова жажда.

Следвоенният договор: сигурност срещу зависимост

След края на Втората световна война Вашингтон имаше ясен приоритет – да възстанови разрушените икономики на Европа и Япония, но така, че те никога да не се превърнат в конкуренти.

Планът „Маршал“ (1948 г.) инжектира милиарди долари в европейската индустрия, но не без условия – приемане на долара като основна валута, отваряне на пазарите за американски стоки и политическа лоялност. НАТО допълни картината: САЩ гарантираха сигурността, а Европа можеше да се концентрира върху социални модели и индустриална модернизация.

В Азия стратегията беше различна по форма, но идентична по цел. В Япония, Вашингтон позволи протекционизъм и държавно насочени инвестиции, за да превърне страната в капиталистическа витрина срещу Китай. Южна Корея, Тайван и по-късно Сингапур и Хонконг получиха същото – свобода да се развиват, но само докато служат на геополитическата мисия.

Така се оформя негласен договор: Вашингтон позволява растеж, ако този растеж укрепва американското влияние.

Когато съюзниците станат прекалено силни

Проблемът настъпва, когато подчинените икономики се превърнат в потенциални конкуренти.

През 1980-те Япония беше достигнала невиждани висоти – износът и доминираше автомобилния и електронния пазар, а БВП изпреварваше този на СССР. За Вашингтон това беше сигнал за тревога.

Решението идва под формата на „Споразумението от Плаза“ (1985 г.) – което изкуствено поскъпва йената, сривайки японския износ. Следва кредитна експанзия, балон в имотите и крах, довел до три десетилетия стагнация.

През 1997 г. азиатската финансова криза удари новите индустриални държави. Спекулативни атаки срещу техните валути и рестрикциите на МВФ доведоха до приватизация, орязване на индустриалните политики и зависимост от долара.

Резултатът беше предсказуем: възходът беше спрян точно преди да стане равен на американския.

Европа 2025: зависимост по договор

Днес историята се повтаря, но под нова форма. През юли 2025 г. Европейският съюз и САЩ подписаха „споразумение за търговско ребалансиране“ – с мита от 15% върху повечето европейски стоки и 50% върху металите.

Германската автомобилна индустрия, френската авиация и италианското машиностроене понесоха тежък удар. За да избегнат загуби, корпорации като BMW и Mercedes преместват производството на батерии и електромобили в САЩ – привлечени от субсидиите по Закона за намаляване на инфлацията и притиснати от тарифите на Тръмп.

Енергийният фактор прави зависимостта още по-дълбока. ЕС вече е обвързан с договори за закупуване на американски втечнен газ за 750 млрд. долара – почти двойно по-скъп от руския тръбопроводен газ. Изграждането на терминали за регазификация струва милиарди, които плаща самата Европа.

Третият елемент е военен. САЩ наложиха на съюзниците си покупка на оръжие за 600 млрд. долара, представяйки това като „справедливо споделяне на тежестта“. Така европейската отбрана остава технологично зависима от Вашингтон.

Япония: финансовата каишка

Сходен сценарий се разиграва и в Токио. Новата търговска сделка включва високи мита върху японските автомобили и електроника, както и принудително отваряне на пазара за американски земеделски стоки.

Най-значимото обаче е създаването на „суверенен инвестиционен фонд“ от 550 млрд. долара – управляван от американски банки и инвестиционни компании. На практика японските спестявания финансират американската индустриализация, докато вътрешните японски инвестиции изсъхват.

Така САЩ повториха урока от 1980-те, но този път без нужда от „пазарна намеса“ – финансовите договори са достатъчни, за да държат икономиките в подчинение.

Морков и тояга

Днешната американска политика съчетава две на пръв поглед линии – протекционизъм и зелена индустриална трансформация.

Законът за намаляване на инфлацията на Байдън (2022 г.) привлича чужди компании чрез щедри субсидии за „чиста енергия“ и високотехнологично производство. Тарифите на Тръмп (2025 г.) пък наказват онези, които отказват да се преместят.

Двете мерки действат в синхрон: първо морков, после тояга. Резултатът е един – капитал, технологии и работни места се изтеглят към американска територия.

Империя без гарнизони

Американската мощ вече не изисква армии в Берлин или Йокохама. Вместо това контролът се упражнява чрез финансови зависимости, договорни клаузи и регулаторен натиск.

Тарифите диктуват търговията, субсидиите пренасочват производството, а енергийният пазар превръща съюзниците в дългосрочни клиенти на американски корпорации. Дори климатичната политика се използва като инструмент – САЩ получават изключения от европейските въглеродни такси, докато европейските производители плащат повече.

Така „свободната търговия“ се превръща в неоколониален механизъм, в който васалите финансират центъра на империята.

Финансите: истинският център на властта

Зад икономическите и енергийни решения стои финансовата машина на Уолстрийт. Американските инвестиционни фондове управляват капитала на съюзниците, посредничат по субсидиите, кредитират индустрията и печелят от всяка трансакция.

Парите, изтеглени от Европа и Азия, се вливат в американски облигации, акции и недвижими имоти. Така САЩ поддържат растеж и финансират своя дефицит не с вътрешно производство, а с външна зависимост.

Историческият модел

Историята познава този модел.

• Япония (1980-те): Позволено и е да се издигне под защита, след което е ударена, когато започва да конкурира американските технологии.
• Азиатските тигри (1997): Толерирани като витрини на Студената война, после разглобени чрез спекулативни атаки и строги мерки на МВФ.
• Европа (2025): Защитена под чадъра на НАТО и с достъп до американските пазари в продължение на десетилетия, само за да бъде принудена към енергийна зависимост и преместване на индустрията, след като Китай се появява като истински стратегически конкурент.

Моделът е постоянен: насърчавай, издигни, подчини.

Империята срещу самата себе си

Вицепрезидентът Джей Ди Ванс неотдавна определи глобализацията като „стълба“, по която богатите държави се изкачват, а бедните остават долу. В действителност обаче САЩ се грижат само една държава да остане на върха.

Старият „договор“ – сигурност срещу просперитет – приключи.
На негово място стои екстракционен модел, в който съюзниците плащат за американската индустриална реинкарнация.

Това вече не е партньорство, а иерархия. Не е конкуренция, а принудително сътрудничество.

Краят на Пакс Американа

Вашингтон може още известно време да пренасочва капитали и да изтегля индустрии, но процесът е саморазрушителен. Както Рим изчерпва своите провинции, така и Британската империя изсмуква своите колонии, докато не рухва под тежестта на собствената си алчност.

Американската империя прави същото – само че вместо ресурси и данъци, източва индустриален капацитет, финансови излишъци и доверие.

Така се ражда парадоксът на нашето време: Империя, която може да изсмуква света, но не може да го убеди да вярва в нея. И в това, както отбелязва Пъркинс, се крие най-голямата заплаха – не от съперници, а от самоунищожение чрез успех.

Материалът Империята изяжда себе си: Изчисленият възход и управляваният упадък на съюзниците на САЩ е публикуван за пръв път на LIBERTAS.