В изказване, разпространено чрез видеообръщение, Де Вевер обясни защо Белгия – дом на международния депозитар Euroclear, където се съхраняват по-голямата част от руските милиарди – остава скептична към предложения „репарационен заем“.

1. Рискът за финансовата стабилност и Euroclear

Основният аргумент на Де Вевер е свързан с базирания в Брюксел клирингов център Euroclear. Тъй като по-голямата част от руските държавни активи се съхраняват там, всяко действие по тяхното изземване поставя институцията в „неизследвани и много рискови води“.

• Правни атаки: Русия ще получи легална възможност да атакува Euroclear в международни съдилища.
• Заплаха за репутацията: Това може да подкопае доверието в еврото като резервна валута.

„Това ще даде на Русия ‘път от жълти тухли’, по който да започне контра-конфискации и да мобилизира нашите пари,“ предупреждава Де Вевер.

2. Опасност от реципрочни мерки (Контра-конфискация)

Де Вевер подчертава, че Владимир Путин няма да стои безучастен. Според него Русия веднага ще конфискува западни активи на стойност милиарди, намиращи се на нейна територия или в приятелски юрисдикции като:

• Беларус и Китай
• Хонконг и Южна Африка

Той изчислява, че Русия може незабавно да изземе около 17 милиарда евро от активи на Euroclear, както и средства на частни западни компании.

3. Капанът на „Тройното плащане“

Най-силният аргумент на белгийския лидер е икономическата логика зад подкрепата за Украйна. Той описва сценарий, при който Западът губи три пъти:

• Първа загуба: Даваме руските активи на Украйна сега и губим най-силния си коз за бъдещи мирни преговори.
• Втора загуба: Путин ще конфискува еквивалентна сума от западни активи в Русия (оценени на милиарди) – така Русия си връща парите за наша сметка.
• Трета загуба: Когато войната свърши и Украйна трябва да се възстановява, руските пари вече ще са похарчени. Тогава европейските данъкоплатци ще трябва да платят отново за реконструкцията.

Ентусиазъм равен на „Нула“

Според Де Вевер, след като тези финансови и правни рискове са били подробно обяснени на европейските лидери, първоначалното желание за бърза конфискация е изчезнало.

„Накрая ентусиазмът беше нула. Кръгла нула,“ завършва той, настоявайки за по-предпазлив и юридически издържан подход, който да не застрашава европейската икономика в дългосрочен план.

Материалът Защо Де Вевер е против използването на замразените активи? е публикуван за пръв път на LIBERTAS.