Само дето… има една малка подробност. От тези „ужасни“ 15 000 литра, 94% са просто дъжд.

Да, същият дъжд, който така или иначе щеше да падне, тревата го поема, кравата го изпива и след ден-два го връща обратно в почвата, щедро и биологично. Накратко — кравата е част от кръговрата на водата, не от водната мафия.

Какво всъщност е „воден отпечатък“

Терминът воден отпечатък (water footprint) е въведен през 2002 г. от холандския изследовател Арджен Хукстра. Той измерва общото количество вода, използвана по цялата верига на производство – от отглеждането на фуража до крайния продукт.

Изчисленията обединяват три вида вода:

• Зелена вода – дъждовна вода, попиваща в почвата и използвана от растенията;
• Синя вода – прясна вода от реки, езера и подпочвени източници, използвана за напояване и пиене;
• Сива вода – вода, използвана за пречистване и разреждане на отпадъци.

Когато всички тези компоненти се съберат, числата изглеждат драматични, но това не означава, че 15 000 литра питейна вода изчезват за всяко кило месо.

94% от водата е дъжд

Според множество научни анализи над 90% от водата, включена във водния отпечатък на говеждото месо, е зелена вода – дъждовна. Тя би паднала така или иначе, използва се от тревата, а след това се връща в почвата и атмосферата като част от естествения воден цикъл.

Когато дъждовната вода бъде извадена от сметката, оценките показват, че за производството на 1 кг говеждо месо се използват около 50 литра реална (синя) вода, които действително се отнемат от водните ресурси. Това е коренно различна картина от популярния мит за 15 000 литра.

Колко вода реално се използва за животински продукти

Ако се разглеждат само синята и сивата вода – тоест водата, която може да бъде в конкуренция с питейни и други нужди – приблизителните стойности са:

• Говеждо месо: около 550–700 литра вода на килограм;
• Свинско месо: около 450 литра на килограм;
• Пилешко месо: около 300 литра на килограм;
• Яйца: около 244 литра на килограм;
• Мляко: около 86 литра на литър.

Тези числа са значително по-ниски от често цитирания мит и поставят животновъдството в по-реалистичен контекст.

Сравнение с „алтернативните“ култури

Част от растителните алтернативи, представяни като по-устойчиви, също имат висок воден отпечатък, особено когато разчитат почти изцяло на напояване.

Пример за това са бадемите, използвани масово за производство на бадемово мляко. В засушливи региони като Калифорния за 1 кг бадеми могат да бъдат необходими до хиляди литри синя вода от подземни и повърхностни източници. За разлика от зелената вода при пасищата, това са ресурси, които реално се изчерпват и влизат в директна конкуренция с питейни и други нужди.

Глобалният контекст и истинският въпрос

Аграрният сектор е основен потребител на вода в световен мащаб, но влиянието върху водните ресурси зависи от местните условия, климата и типа производство. В много региони животните използват пасища и фуражи, които не могат директно да бъдат заменени с култури за човешка консумация.

Експертите подчертават, че проблемът не е „месо срещу растения“, а устойчиво управление на водата – независимо дали става дума за животинско или растително производство.

Материалът Митът за 15 000 литра вода за килограм месо: Как една статистика подвежда света е публикуван за пръв път на LIBERTAS.