Официалната цел е борба с онлайн сексуалното насилие над деца. Това е важна тема, която никой не оспорва. Проблемът е, че под този аргумент се връща възможността големи технологични компании да сканират частни съобщения на потребители.

Решението мина по доста спорен начин. Повече евродепутати гласуваха против връщането на тези правила — 314 срещу 276. Но за да бъде блокирана мярката, беше нужно абсолютно мнозинство от всички евродепутати — 361 гласа. Този праг не беше достигнат. Така, въпреки че мнозинството от гласувалите беше против, Chat Control продължи напред.

Още по-любопитно е, че вотът се проведе в последния ден от пленарната сесия преди лятната почивка на Европейския парламент — момент, в който вниманието на обществото често е по-слабо, а теми с голямо значение могат да минат по-тихо.

Това е тревожен сигнал. Когато става дума за лични съобщения, имейли и онлайн комуникация, не говорим за дребна техническа промяна. Говорим за основно право — правото на лична кореспонденция.

Според приетия текст комуникациите с криптиране от край до край, като Signal, WhatsApp и някои форми на Telegram, трябва да бъдат изключени от сканирането.

Това обаче не решава целия проблем. Много услуги и платформи не използват истинско криптиране от край до край. При тях компаниите технически могат да имат достъп до съдържанието.

Точно там идва големият риск. Ако дадена платформа може да чете съобщенията, тя може и да ги сканира автоматично. Това засяга социални мрежи, имейли, чатове и други онлайн услуги, където личната комуникация не е напълно защитена.

Поддръжниците на мярката казват, че тя е нужна за защита на децата. Но критиците предупреждават, че това може да отвори врата към масово наблюдение. Вместо да се следят конкретни заподозрени с разрешение от съд, милиони обикновени хора могат да бъдат третирани като потенциален риск.

Това е опасна посока за Европа. Свободното общество не трябва да приема автоматично сканиране на лични съобщения като нещо нормално. Днес мярката се представя като временна и доброволна. Утре може да стане постоянна и задължителна.

Следващата стъпка е в ръцете на Съвета на ЕС. Той има три месеца да реши дали да приеме или отхвърли позицията на Европейския парламент.

Дебатът не е приключил. Но сигналът е ясен: личната свобода онлайн отново е под натиск.

Chat Control не е просто технически закон. Това е въпрос дали Европа ще защитава личната комуникация, или постепенно ще позволи тя да бъде сканирана в името на сигурността.

Източници:

• Европейски парламент — Interim rules to detect child sexual abuse material online
• Reuters — EU lawmakers back reinstating interim rules to allow Big Tech to tackle child pornography
• WIRED — A Majority of European Lawmakers Voted Against Letting Big Tech Read Our Messages
• Patrick Breyer — EU Parliament greenlights Chat Control 1.0

Материалът Европейският парламент одобри надзор върху чатовете е публикуван за пръв път на LIBERTAS.

Въпреки това, новият текст оставя широко поле за „доброволно“ сканиране, което според експерти може да доведе до същите рискове за поверителността – но по по-малко видим начин.

Добрата новина:

Задължителното сканиране на всички съобщения отпадна. Това означава, че платформи като WhatsApp, Messenger, Signal и Telegram няма да бъдат законово принудени да проверяват съдържанието на всички чатове без разлика.

Премахването на тази мярка бе приветствано като голяма победа за цифровите права, след като експерти, граждански организации и няколко държави, включително Германия, остро се противопоставиха на идеята.

Лошата новина:

Въпреки това, ревизираният текст позволява „доброволно“ сканиране за откриване на материали със сексуална злоупотреба над деца (CSAM). Платформите може да го включват, но не са директно задължени да го правят. Точно тук обаче се крие сериозният проблем.

Къде е уловката с думата „доброволно“?

Според експерти по цифрова сигурност и права, формулировката е подвеждаща.

Ако една компания НЕ въведе сканиране, тя поема риск да бъде обвинена, че не успява да предотврати разпространение на забранено съдържание. Това може да доведе до:

• правни последствия,
• натиск от регулаторите,
• класифициране като „високорискова“ услуга.

Така „правото на избор“ се превръща в избор със сериозни последствия..

Доброволно – но под натиск. При подобна среда компаниите може да решат, че е по-безопасно да включат сканирането. Така механизмът става:

Доброволен на теория, но принудителен на практика.

Критиците предупреждават, че ЕС създава механизъм, в който частни корпорации се превръщат в изпълнители на масово наблюдение. Вместо държавата да нареди сканиране директно, платформите започват да го правят сами, за да избегнат рискове.

Това на практика изнася контрола върху частната комуникация от държавата към бизнеса – без ясни демократични гаранции.

Защо това е проблем?

Макар и не задължително, сканирането може да бъде въведено навсякъде, ако всички големи платформи решат, че това е най-сигурният юридически ход. Резултатът би бил почти същият като при първоначалното задължение.

Край на поверителността дори при криптирани разговори

Тъй като криптираните съобщения не могат да бъдат проверявани след изпращане, сканирането трябва да се извършва на устройството – преди криптиране. Това означава:

• AI анализира текстове и снимки преди да напуснат телефона,
• криптирането се обезсмисля,
• поверителността на комуникацията изчезва.

Потребителите остават без избор

Ако всички големи платформи внедрят „доброволното“ сканиране, хората, които искат истинска поверителност, няма къде да отидат. Истинската алтернатива практически изчезва.

Технически проблеми и фалшиви сигнали

Десетки независими анализи предупреждават, че подобни системи са неточни. Примери:

• Швейцарската федерална полиция отчита 80% фалшиви сигнали.
• В Германия през 2024 г. са регистрирани над 99 000 погрешни доклада, включително за напълно безобидни семейни снимки.

Това означава, че невинни хора могат да попаднат под разследване, само защото алгоритъмът е грешил.

Какво следва?

Предстоят т.нар. триалози – окончателните преговори между Съвета на ЕС, Европейския парламент и Европейската комисия. Парламентът вече веднъж отхвърли идеята за сканиране на криптирани съобщения, което предвещава трудни преговори.

До април 2026 г. трябва да бъде постигнато финално решение, тъй като изтича временното разрешение за съществуващото „доброволно“ сканиране.

Европа на кръстопът: сигурност или свобода?

Макар задължителното сканиране да е премахнато, експертите предупреждават, че новото „доброволно“ решение може да доведе до същите опасности:

• масово наблюдение,
• накърняване на криптираната комуникация,
• приватизиране на контрола върху личния живот.

Съдбата на дигиталната поверителност в Европа ще се реши през следващите няколко месеца – и залогът е огромен: правото на 450 милиона души да общуват свободно, сигурно и без страх от наблюдение.

Позицията на България – и как можем да помогнем

България засега не заема твърда позиция срещу сканирането на лични съобщения, а неутралността ни улеснява приемането на мерки, които застрашават поверителността. Това означава, че правото ни на лична и защитена комуникация не е достатъчно защитено. Затова е важен силният граждански натиск, който ясно да покаже, че българските граждани не приемат подобни рискове.

Материалът Готвят ли се да сложат край на личните ни чатове? „Доброволният“ регламент на ЕС крие план за масово сканиране. е публикуван за пръв път на LIBERTAS.