Джонсън е на 48 години и е известен с проекта си Blueprint — строго контролиран режим от храна, сън, тренировки, добавки, изследвания и експериментални процедури, с който се опитва не просто да остарява по-бавно, а по възможност изобщо да не участва в тази досадна човешка традиция. Според People той харчи около 2 млн. долара годишно за здравния си режим.

В своя публикация Джонсън съобщава: „Имам автоимунно заболяване. Казва се автоимунен гастрит.“ Добрата новина, според него, е че „ще се опитам да го реша“. Което звучи логично — когато си превърнал тялото си в стартъп, всяка диагноза е просто следващият проблем за дебъгване.

Какво всъщност е автоимунен гастрит?

Автоимунният гастрит е състояние, при което имунната система атакува клетки в стомашната лигавица. Merck Manual описва заболяването като автоимунен процес, който засяга париеталните клетки, води до намалено производство на стомашна киселина и на вътрешен фактор — вещество, необходимо за усвояването на витамин B12. Сред възможните последствия са атрофичен гастрит, дефицит на B12, пернициозна анемия и повишен риск от рак на стомаха.

Cleveland Clinic отбелязва, че за атрофичния гастрит няма окончателно лечение, но много хора живеят без симптоми. При част от пациентите се налага доживотно добавяне на витамин B12 и/или желязо, както и периодично ендоскопско проследяване. Рискът от рак съществува, но при много пациенти остава нисък.

С други думи — не е краят на света. Но когато професията ти е „няма да умирам“, всяка диагноза звучи като лош PR.

Захарни закуски, стрес и малко корпоративен ад

Джонсън свързва заболяването си с по-ранния си начин на живот. По думите му като дете е ял захарни зърнени закуски, пил е сладки газирани напитки и е консумирал фастфуд. По-късно, докато е бил млад баща и е градил бизнес, е натрупал стрес, качил е килограми и е изпаднал в хронична депресия.

Самият той пише, че някъде в този период тялото му е започнало да развива автоимунен процес, който първо е засегнал щитовидната жлеза, а след това и стомашната лигавица. Диагнозата идва след години на ниски нива на феритин и резултати от биопсии, които показват ранни признаци на автоимунен гастрит.

Не всички обаче купуват напълно тази версия. Newser цитира гастроентеролога Рупърт Леонг от Macquarie University и University of Sydney, според когото Джонсън се опитва да върже диагнозата с детството си, защото това е по-удобно за бранда му. Леонг допуска, че причината не може да се знае със сигурност, а агресивните здравни интервенции също не бива да се изключват като възможен фактор.

Когато медицината казва „управление“, а биохакерът чува „предизвикателство“

Джонсън твърди, че няма намерение просто да „управлява“ заболяването. По думите му стандартната медицина третира автоимунния гастрит като нещо, което се контролира, но не се решава. Той и екипът му искат да променят това — с помощта на AI, мултиомика, персонализирани протеини, клетки и други технологии, които звучат като меню от бъдещето, но вероятно с повече кръвни тестове.

На сайта на Blueprint Джонсън описва философията си като „Don’t Die“ и представя протокола си като система за оптимизиране на здравето. Там той пише, че е взел нещата „до крайност“ и че е вероятно „най-биологично измерваният човек“ в историята.

Иронията, разбира се, е очевидна. Човекът, който следи съня, пулса, храната, добавките, биомаркерите и вероятно настроението на митохондриите си, сега трябва да се занимава с имунна система, която явно не е прочела презентацията.

Финалът засега: безсмъртието се отлага

Засега няма данни състоянието на Джонсън да е животозастрашаващо. Автоимунният гастрит обаче е хронично заболяване и изисква проследяване. Възможни са дефицити на желязо и витамин B12, анемия и в някои случаи повишен риск от стомашни тумори.

Историята е добра реклама за едно старо, скучно и напълно немодно заключение: тялото не е приложение, което просто се обновява до версия 2.0. Понякога е система със собствено мнение. А понякога това мнение идва от стомаха.

Материалът Брайън Джонсън, милионерът биохакер, който гони безсмъртие, обяви, че страда от автоимунен гастрит е публикуван за пръв път на LIBERTAS.