Зеленски предупреди, че този икономически стимул може да бъде използван като лост за притискане на Киев към териториални и политически отстъпки, които засягат държавния суверенитет.

„Пакетът Дмитриев“ и преговорите в Абу Даби

Според информацията, планът е представен от Кирил Дмитриев, ръководител на Руския фонд за директни инвестиции, на американските посредници Стив Виткоф и Джаред Къшнър по време на срещи в Абу Даби. Пакетът предвижда мащабни инвестиции и икономически облекчения, които биха могли да доведат до вдигане на санкциите срещу Москва.

„Не сме запознати с всички техни двустранни икономически или бизнес споразумения, но получаваме информация по въпроса. Има сигнали, както в медиите, така и другаде, че някои от тези сделки могат да включват въпроси, свързани с Украйна – например нашия суверенитет или сигурност.“

Краен срок: Юни 2026 г.

Президентът Зеленски разкри още, че администрацията на Доналд Тръмп е поставила амбициозен срок за прекратяване на войната – юни тази година. Бързането на Белия дом се обяснява с предстоящите междинни избори за Конгреса на САЩ през ноември.

„Разбираме, че те ще посветят цялото си време на вътрешните процеси. Изборите за тях определено са по-важни. Да не бъдем наивни. Те казват, че искат да постигнат всичко до юни и ще направят всичко възможно, за да гарантират, че войната ще свърши.“

Основни спорни точки в мировния план:

• Свободна икономическа зона: САЩ предлагат оспорваните територии в Донбас, контролирани в момента от Украйна, да станат „свободна икономическа зона“.
• Санкции срещу инвестиции: Тръмп обмисля облекчаване на санкциите срещу Русия като стимул за мир, докато Зеленски настоява за тяхното затягане.
• Принципът „Без Украйна за Украйна“: Киев категорично отказва да приеме споразумения, сключени зад гърба му.

„Ясно заявяваме, че Украйна няма да подкрепи никакви, дори потенциални споразумения, които са сключени за нас, но без нас“, подчерта Зеленски.

Материалът Зеленски: САЩ и Русия преговарят за бизнес сделка на стойност 12 трилиона долара е публикуван за пръв път на LIBERTAS.

В изказване, разпространено чрез видеообръщение, Де Вевер обясни защо Белгия – дом на международния депозитар Euroclear, където се съхраняват по-голямата част от руските милиарди – остава скептична към предложения „репарационен заем“.

1. Рискът за финансовата стабилност и Euroclear

Основният аргумент на Де Вевер е свързан с базирания в Брюксел клирингов център Euroclear. Тъй като по-голямата част от руските държавни активи се съхраняват там, всяко действие по тяхното изземване поставя институцията в „неизследвани и много рискови води“.

• Правни атаки: Русия ще получи легална възможност да атакува Euroclear в международни съдилища.
• Заплаха за репутацията: Това може да подкопае доверието в еврото като резервна валута.

„Това ще даде на Русия ‘път от жълти тухли’, по който да започне контра-конфискации и да мобилизира нашите пари,“ предупреждава Де Вевер.

2. Опасност от реципрочни мерки (Контра-конфискация)

Де Вевер подчертава, че Владимир Путин няма да стои безучастен. Според него Русия веднага ще конфискува западни активи на стойност милиарди, намиращи се на нейна територия или в приятелски юрисдикции като:

• Беларус и Китай
• Хонконг и Южна Африка

Той изчислява, че Русия може незабавно да изземе около 17 милиарда евро от активи на Euroclear, както и средства на частни западни компании.

3. Капанът на „Тройното плащане“

Най-силният аргумент на белгийския лидер е икономическата логика зад подкрепата за Украйна. Той описва сценарий, при който Западът губи три пъти:

• Първа загуба: Даваме руските активи на Украйна сега и губим най-силния си коз за бъдещи мирни преговори.
• Втора загуба: Путин ще конфискува еквивалентна сума от западни активи в Русия (оценени на милиарди) – така Русия си връща парите за наша сметка.
• Трета загуба: Когато войната свърши и Украйна трябва да се възстановява, руските пари вече ще са похарчени. Тогава европейските данъкоплатци ще трябва да платят отново за реконструкцията.

Ентусиазъм равен на „Нула“

Според Де Вевер, след като тези финансови и правни рискове са били подробно обяснени на европейските лидери, първоначалното желание за бърза конфискация е изчезнало.

„Накрая ентусиазмът беше нула. Кръгла нула,“ завършва той, настоявайки за по-предпазлив и юридически издържан подход, който да не застрашава европейската икономика в дългосрочен план.

Материалът Защо Де Вевер е против използването на замразените активи? е публикуван за пръв път на LIBERTAS.

Националният съветник по сигурността на Украйна Рустем Умеров потвърди, че е постигнато „общо разбиране“ по предложение, обсъждано през последните дни, и изрази надежда президентът Володимир Зеленски да посети Вашингтон до края на ноември, за да финализира споразумението.

Преговори в Абу Даби – американска, украинска и руска дипломация

Новината идва, докато американският военен секретар Дан Дрискол се намира в Абу Даби за срещи с руски представители. Двама американски служители и двама дипломатически източници потвърдиха пред CBS News, че Дрискол води интензивни разговори в столицата на ОАЕ. Пети независим източник също е потвърдил присъствието му там.

Украинска делегация също е в Абу Даби и е в постоянен контакт с американския екип.

Според американски източник Дрискол е преговарял „часове наред“, преминавайки от среща в среща през целия ден:

„Оставаме много оптимистични… всичко се движи бързо,“ Дан Дрискол

Какво съдържа мирното предложение?

Подробности за актуалния вариант на предложението все още не са оповестени. Известно е, че през уикенда преговорите в Женева са били „много продуктивни“, а версията, по която се работи сега, е ревизирана спрямо първоначалния 28-точков план на Белия дом.

Миналата седмица CBS News публикува проект на предложение, включващо спорни за Киев условия – например:

• Украйна да се откаже от целия Донецки регион, включително територии, които не са окупирани от Русия;
• Край на стремежа за членство в НАТО.

В допълнение се разработва документ със „сигурностни гаранции“ от страна на САЩ, описвани от украински представители като сходни с член 5 от НАТО.

Руската страна: „Ще говорим, когато има формални договорки“

Руската реакция засега липсва. Външният министър Сергей Лавров заяви по-рано, че Москва оценява инициативата на САЩ, но „работи професионално“ и няма да коментира преди официални договорки. Той очаква Вашингтон скоро да информира Русия за резултатите от разговорите с Украйна и Европа.

Натиск от Белия дом и състояние на фронта

Президентът Тръмп настоява споразумението да бъде финализирано до „Деня на благодарността“, макар държавният секретар Марко Рубио да определи срока като „гъвкав“.

Американски официални лица смятат, че Владимир Путин вярва, че Русия ще овладее Донецк – чрез преговори или на бойното поле. Според тях ситуацията на фронта – особено около стратегическия град Покровск, ключов логистичен център – е неблагоприятна за Киев и сочи към руски напредък.

Очаквания: посещение на Зеленски в САЩ и финализиране на договора

Умеров подчерта, че украинската страна разчита на подкрепата на европейските съюзници и планира възможно най-скоро посещение на Зеленски в САЩ, за да бъде подписано „финалното споразумение“.

Материалът Украйна приема мирния план на Тръмп с „незначителни детайли“, Русия все още мълчи е публикуван за пръв път на LIBERTAS.

Украинският президент Володимир Зеленски е поискал от САЩ да позволят на европейски нации да закупят и предоставят „Томахоук“ ракети на Украйна. Тези ракети имат обхват от 2500 км, което би позволило на Киев да достигне до Москва, ако ги получи.

Руският президент Владимир Путин предупреди, че доставката на такива ракети би довела до унищожаване на отношенията между Русия и САЩ.

Тръмп, попитан в Белия дом дали е взел решение за доставката на „Томахоук“ ракети на Украйна, не я отхвърли напълно, но заяви, че е „почти решил“ по въпроса. Той добави, че ще зададе въпроси относно местоназначението на ракетите, тъй като не иска да ескалира войната.

Материалът Тръмп казва, че би искал да знае плановете на Украйна за ракетите „Томахоук“ е публикуван за пръв път на LIBERTAS.