Тръмп предупреди европейците, че НАТО е изправено пред „много лошо бъдеще“, като същевременно потърси подкрепа от Китай, Япония и Южна Корея — страните, които са най-силно зависими от петрола от Персийския залив.

„Правилно е онези, които имат полза от трафика през Ормузкия проток, да помогнат за осигуряването на това там да не се случи нищо лошо. Ако няма отговор или ако отговорът е негативен, мисля, че това ще бъде много лошо за бъдещето на НАТО,“ заяви Тръмп в интервю за Financial Times.

„С всичко необходимо“: Искането към Европа

На въпрос как точно съюзниците биха могли да помогнат, Тръмп отговори лаконично: „С всичко необходимо“. Той специално акцентира върху изпращането на миноловци, с каквито Европа разполага в много по-голямо количество от САЩ.

„Имаме нещо, наречено НАТО. Не трябваше да им помагаме за Украйна, тя е на хиляди километри от нас… Но им помогнахме. Сега ще видим дали те ще ни помогнат, защото дълго време казвах, че ние ще бъдем там за тях, а те няма да бъдат там за нас. И не съм сигурен, че ще помогнат,“ добави Тръмп.

Той директно призова държавите, зависими от енергийните доставки, да сформират коалиция, която със сила да държи протока отворен. Президентът изрази надежда, че Китай, Франция, Япония, Южна Корея и Великобритания ще изпратят кораби, за да не бъде Ормузкият проток „заплаха от страна на нация, на която главата е откъсната“.

Хладен отговор и раздразнение в Белия дом

Реакциите от Азия засега са сдържани. Южна Корея обяви, че планира „тясно да се координира“ със САЩ и „внимателно да разгледа“ призива, докато Япония съобщи, че „внимателно следи събитията“.

Тръмп е особено фрустриран от поведението на Великобритания, която изпрати в региона едва осем моряци от специализиран екип за разминиране.

„Британия може да се счита за съюзник номер едно, с най-дълъг стаж… но когато ги помолих да дойдат, те не искаха. След като практически унищожихме капацитета на Иран, те казаха: „Е, ще изпратим два кораба“. Нуждаем се от тези кораби преди да победим, а не след като победим. От дълго време казвам, че НАТО е еднопосочна улица,“ заяви Тръмп.

Вътрешни проблеми и спадащ рейтинг

Натискът върху президента се засилва и на домашната сцена. Вече две седмици Тръмп не е обяснил нито защо е започнал войната срещу Иран, нито как планира да я завърши. Дори поддръжниците му от движението MAGA започват да се съмняват в наличието на изходен план.

Първите американски жертви, скокът в цените на петрола и трусовете на финансовите пазари доведоха до спад в рейтинга му точно преди началото на кампанията за Конгреса и Сената.

„Демократите просто трябва постоянно да напомнят на хората, че той обеща да намали цените, а те все още растат. По-скъпият бензин може да увеличи цените на всичко останало,“ коментира демократическият стратег Бред Банън.

Материалът Тръмп отблъсна съюзниците, а сега пита къде са: Търси помощ за „глобална флота“ срещу Иран е публикуван за пръв път на LIBERTAS.

В типичния за него бизнес стил, Тръмп постави ясна цена за влияние: 1 милиард долара в брой за постоянно място в новия „ексклузивен клуб“.

Краят на „бюрокрацията“: Защо Тръмп задраска ООН?

Според Тръмп ООН е „скъпа и неефективна“ организация, която не е успяла да спре нито един голям конфликт. В навечерието на церемонията в Давос той заяви:

„ООН никога не реализира своя потенциал. Те трябваше да решат всички онези войни, които аз приключих през последната година. Сега имаме нужда от механизъм, който работи бързо, ефективно и се управлява като успешна компания.“

Според новия устав на Съвета, Тръмп се самоназначава за Върховен председател с неограничен мандат. Дори бъдещи президенти на САЩ няма да имат правомощието да го отстранят от поста – позиция, която го превръща в несменяем „мирен диктатор“ на новата международна сцена.

Планът от 20 точки за Газа: Какво предстои?

Първоначално Съветът бе създаден, за да реализира мирния план на Тръмп за Близкия изток. Проектът от 20 точки предвижда радикална промяна в анклава:

1. Национален комитет (NCAG): Газа ще се управлява от 15 палестински технократи, водени от д-р Али Шаат. Те ще отговарят за услугите, но под прекия надзор на Съвета.
2. Пълна демилитаризация: Изземване на всички оръжия и разоръжаване на „Хамас“.
3. Международни сили (ISF): Нова военна структура, командвана от ген. Джаспър Джефърс, която ще замени „сините каски“ на ООН.
4. Проект „Ривиера“: Трансформиране на крайбрежието на Газа в луксозна туристическа и технологична зона чрез частни инвестиции.
5. Върховен представител: Николай Младенов е назначен за ключова фигура – „мост“ между международните инвеститори и местната администрация.

Цената на мира: 1 милиард долара за „VIP място“

Най-шокиращият елемент в хартата на Съвета е финансовият. Членството е разделено на две нива:

• Обикновено: Ротиращ мандат от 3 години без задължителна вноска.
• Постоянно: Купува се срещу 1 милиард долара, които трябва да бъдат внесени в рамките на една година.

Парите ще отиват директно във фонд за реконструкция, заобикаляйки административните канали на ООН. Тръмп твърди, че това ще гарантира, че „всеки долар отива за резултати, а не за чиновници“.

Разцепление между съюзниците: Макрон срещу Тръмп

Реакциите на световните лидери варират от ентусиазъм до открита враждебност.

• Унгария, Албания и Косово вече приеха поканата.
• Израел обяви подкрепа, въпреки първоначалните търкания относно състава на изпълнителния комитет.
• Русия и Китай потвърдиха, че Путин и Си са поканени, но „проучват детайлите“.

Най-остър бе френският президент Еманюел Макрон, който отказа участие, наричайки Съвета „директна атака срещу международното право“. Тръмп отговори в типичен стил:

„Никой и без това не го искаше, той скоро ще е аут от офиса. Ще му сложа 200% мита върху виното и шампанското и ще видите как ще се присъедини веднага.“

Анализ: Реален мир или „Pay-to-Play“ дипломация?

Арън Дейвид Милър, бивш американски преговарящ, предупреждава, че този модел е „откъснат от реалността“. Според него, макар ООН да е нефункционална, тя е твърде интегрирана в световните процеси, за да бъде заменена от частен съвет, управляван от Палм Бийч.

Въпреки това, церемонията по подписването е насрочена за утре в 10:30 ч. в Давос. Дали това е началото на нов просперитет или краят на глобалното сътрудничество – предстои да разберем.

Материалът Тръмп пренаписва световния ред: „Съвет за мир“ заменя ООН срещу 1 милиард долара е публикуван за пръв път на LIBERTAS.

Дълго време западните дипломати се шегуваха, че ролята на Индия в БРИКС е да наблюдава Китай и Русия и да се увери, че те не се приближават твърде много. Реалността обаче показва обратното.

Икономиките на БРИКС вече са по-големи от тези на САЩ, Европа и Япония взети заедно, ако се измерват по покупателна способност според Световната банка. Китай е първата, Индия – третата икономика в света, а растежът им надминава този на Запада. Премиерът Нарендра Моди поставя цел Индия да достигне статус на развита страна до 2047 г., стогодишнината от независимостта, с необходим растеж от около 8% годишно.

Търговските политики на Тръмп сближиха страните от БРИКС и части от Глобалния юг. Преди втория мандат на Тръмп САЩ бяха предпочитан търговски партньор с огромен пазар и без вътрешни бариери. Митата на Тръмп промениха ситуацията, принуждавайки азиатските държави да търгуват повече помежду си.

Те също се стремят да намалят зависимостта си от американския долар, което е трудно и изисква време и сложна финансова инфраструктура. Индия и Бразил вече осъществяват голяма част от търговията си в долари заради развитата финансова система и дълбоките капиталови пазари на САЩ. Отказът от долара ще изисква индийските търговци в Бразил да държат бразилски реали, а бразилците – индийски рупии.

Все пак санкциите и митата на Байдън и Тръмп насърчават страните от БРИКС да преминат към търговия с местни валути. Блокът разработва и собствена платежна система, Brics Pay, базирана на технологията на криптовалутите. Когато бъде въведена, тя ще улесни плащанията в местни валути и ще намали уязвимостта към санкции от САЩ.

Как се вписват европейците в тази картина? ЕС и Индия преговарят за търговско споразумение, което трябва да бъде финализирано до края на годината. Договорът ще намали донякъде зависимостта и на двете страни от САЩ, но няма да бъде решаващ за Индия, чийто растеж ще продължи да се движи чрез високи технологии и изкуствен интелект.

Европейските правителства все още разглеждат ИИ като ексцентрична американска тенденция, докато Индия планира конкретни приложения за повишаване на производителността. Ако Индия намали зависимостта си от САЩ, страната няма да се върне към старите модели дори след промяна на американския президент. САЩ ще останат военно суперсила, Китай – доминиращ на Евразийския континент с подкрепата на Русия, а Индия ще играе собствената си игра, докато Европа остава заета между двата блока без ясна стратегия за просперитет.

Материалът Как Моди надхитри Тръмп е публикуван за пръв път на LIBERTAS.

Икономиките на съюзниците трябва да останат подчинени — тяхната полезност приключва, когато се изравнят с основните американски интереси.“
— Збигнев Бжежински, документи от ерата на Никсън

Историята на всички велики империи е история на контрол. Рим управлява чрез легиони, Британската империя – чрез търговски монополи и колониални привилегии. Американската хегемония след 1945 г. избра по-фин инструмент: икономическа зависимост, прикрита като сътрудничество.

САЩ изградиха следвоенния свят чрез комбинация от доларова доминация, военна защита и достъп до своя гигантски вътрешен пазар. Това, което изглеждаше като щедра помощ към съюзниците, всъщност беше внимателно проектирана система на контрол.

Този замисъл днес е открит и дори откровено формулиран. Новият финансов министър на САЩ, Скот Бесент, заяви по повод тарифната политика на Доналд Тръмп:

„Другите държави, по същество, ни осигуряват собствен суверенен фонд.“

Изречение, което звучи като случайна реплика, но всъщност е диагноза на цяла епоха – империя без флаг, но с безкрайна финансова жажда.

Следвоенният договор: сигурност срещу зависимост

След края на Втората световна война Вашингтон имаше ясен приоритет – да възстанови разрушените икономики на Европа и Япония, но така, че те никога да не се превърнат в конкуренти.

Планът „Маршал“ (1948 г.) инжектира милиарди долари в европейската индустрия, но не без условия – приемане на долара като основна валута, отваряне на пазарите за американски стоки и политическа лоялност. НАТО допълни картината: САЩ гарантираха сигурността, а Европа можеше да се концентрира върху социални модели и индустриална модернизация.

В Азия стратегията беше различна по форма, но идентична по цел. В Япония, Вашингтон позволи протекционизъм и държавно насочени инвестиции, за да превърне страната в капиталистическа витрина срещу Китай. Южна Корея, Тайван и по-късно Сингапур и Хонконг получиха същото – свобода да се развиват, но само докато служат на геополитическата мисия.

Така се оформя негласен договор: Вашингтон позволява растеж, ако този растеж укрепва американското влияние.

Когато съюзниците станат прекалено силни

Проблемът настъпва, когато подчинените икономики се превърнат в потенциални конкуренти.

През 1980-те Япония беше достигнала невиждани висоти – износът и доминираше автомобилния и електронния пазар, а БВП изпреварваше този на СССР. За Вашингтон това беше сигнал за тревога.

Решението идва под формата на „Споразумението от Плаза“ (1985 г.) – което изкуствено поскъпва йената, сривайки японския износ. Следва кредитна експанзия, балон в имотите и крах, довел до три десетилетия стагнация.

През 1997 г. азиатската финансова криза удари новите индустриални държави. Спекулативни атаки срещу техните валути и рестрикциите на МВФ доведоха до приватизация, орязване на индустриалните политики и зависимост от долара.

Резултатът беше предсказуем: възходът беше спрян точно преди да стане равен на американския.

Европа 2025: зависимост по договор

Днес историята се повтаря, но под нова форма. През юли 2025 г. Европейският съюз и САЩ подписаха „споразумение за търговско ребалансиране“ – с мита от 15% върху повечето европейски стоки и 50% върху металите.

Германската автомобилна индустрия, френската авиация и италианското машиностроене понесоха тежък удар. За да избегнат загуби, корпорации като BMW и Mercedes преместват производството на батерии и електромобили в САЩ – привлечени от субсидиите по Закона за намаляване на инфлацията и притиснати от тарифите на Тръмп.

Енергийният фактор прави зависимостта още по-дълбока. ЕС вече е обвързан с договори за закупуване на американски втечнен газ за 750 млрд. долара – почти двойно по-скъп от руския тръбопроводен газ. Изграждането на терминали за регазификация струва милиарди, които плаща самата Европа.

Третият елемент е военен. САЩ наложиха на съюзниците си покупка на оръжие за 600 млрд. долара, представяйки това като „справедливо споделяне на тежестта“. Така европейската отбрана остава технологично зависима от Вашингтон.

Япония: финансовата каишка

Сходен сценарий се разиграва и в Токио. Новата търговска сделка включва високи мита върху японските автомобили и електроника, както и принудително отваряне на пазара за американски земеделски стоки.

Най-значимото обаче е създаването на „суверенен инвестиционен фонд“ от 550 млрд. долара – управляван от американски банки и инвестиционни компании. На практика японските спестявания финансират американската индустриализация, докато вътрешните японски инвестиции изсъхват.

Така САЩ повториха урока от 1980-те, но този път без нужда от „пазарна намеса“ – финансовите договори са достатъчни, за да държат икономиките в подчинение.

Морков и тояга

Днешната американска политика съчетава две на пръв поглед линии – протекционизъм и зелена индустриална трансформация.

Законът за намаляване на инфлацията на Байдън (2022 г.) привлича чужди компании чрез щедри субсидии за „чиста енергия“ и високотехнологично производство. Тарифите на Тръмп (2025 г.) пък наказват онези, които отказват да се преместят.

Двете мерки действат в синхрон: първо морков, после тояга. Резултатът е един – капитал, технологии и работни места се изтеглят към американска територия.

Империя без гарнизони

Американската мощ вече не изисква армии в Берлин или Йокохама. Вместо това контролът се упражнява чрез финансови зависимости, договорни клаузи и регулаторен натиск.

Тарифите диктуват търговията, субсидиите пренасочват производството, а енергийният пазар превръща съюзниците в дългосрочни клиенти на американски корпорации. Дори климатичната политика се използва като инструмент – САЩ получават изключения от европейските въглеродни такси, докато европейските производители плащат повече.

Така „свободната търговия“ се превръща в неоколониален механизъм, в който васалите финансират центъра на империята.

Финансите: истинският център на властта

Зад икономическите и енергийни решения стои финансовата машина на Уолстрийт. Американските инвестиционни фондове управляват капитала на съюзниците, посредничат по субсидиите, кредитират индустрията и печелят от всяка трансакция.

Парите, изтеглени от Европа и Азия, се вливат в американски облигации, акции и недвижими имоти. Така САЩ поддържат растеж и финансират своя дефицит не с вътрешно производство, а с външна зависимост.

Историческият модел

Историята познава този модел.

• Япония (1980-те): Позволено и е да се издигне под защита, след което е ударена, когато започва да конкурира американските технологии.
• Азиатските тигри (1997): Толерирани като витрини на Студената война, после разглобени чрез спекулативни атаки и строги мерки на МВФ.
• Европа (2025): Защитена под чадъра на НАТО и с достъп до американските пазари в продължение на десетилетия, само за да бъде принудена към енергийна зависимост и преместване на индустрията, след като Китай се появява като истински стратегически конкурент.

Моделът е постоянен: насърчавай, издигни, подчини.

Империята срещу самата себе си

Вицепрезидентът Джей Ди Ванс неотдавна определи глобализацията като „стълба“, по която богатите държави се изкачват, а бедните остават долу. В действителност обаче САЩ се грижат само една държава да остане на върха.

Старият „договор“ – сигурност срещу просперитет – приключи.
На негово място стои екстракционен модел, в който съюзниците плащат за американската индустриална реинкарнация.

Това вече не е партньорство, а иерархия. Не е конкуренция, а принудително сътрудничество.

Краят на Пакс Американа

Вашингтон може още известно време да пренасочва капитали и да изтегля индустрии, но процесът е саморазрушителен. Както Рим изчерпва своите провинции, така и Британската империя изсмуква своите колонии, докато не рухва под тежестта на собствената си алчност.

Американската империя прави същото – само че вместо ресурси и данъци, източва индустриален капацитет, финансови излишъци и доверие.

Така се ражда парадоксът на нашето време: Империя, която може да изсмуква света, но не може да го убеди да вярва в нея. И в това, както отбелязва Пъркинс, се крие най-голямата заплаха – не от съперници, а от самоунищожение чрез успех.

Материалът Империята изяжда себе си: Изчисленият възход и управляваният упадък на съюзниците на САЩ е публикуван за пръв път на LIBERTAS.

Следователите на Тръмп възприемат неговите съдебни и извънсъдебни победи над платформите, които го блокираха, като триумф на свободата на словото и справедлив завършек след години на нечестно отношение.

Други обаче виждат в това обичаен корпоративен инстинкт за оцеляване и управление на щети. Когато политическите тектонични пластове се разместват, компаниите по дефиниция са готови да платят за бизнес спокойствие, ако по-рано са застанали на „грешната страна“.

Последната сделка за „доброволно обезщетение“ е с YouTube.

През януари 2021 г. Доналд Тръмп получи червен картон за канала си заради нарушаване правилата на платформата – санкция, която може да сполети всеки, който е натиснал полето „Приемам условията за ползване“.

До 8 януари Meta и Twitter вече бяха спрели профила му, позовавайки се на „обществената безопасност“. Няколко дни YouTube остана да виси, но на 13 януари и те решиха да го забранят.

Каква точно беше природата на нарушението му? Не е известно. Не е ясно и кое конкретно видео е предизвикало санкцията. Акаунтът просто беше замразен и не беше отворен отново.

Адвокатите на Тръмп изградиха стратегията си върху аргумента, че той не е обикновен потребител: социалните медии са своеобразен „обществен площад“, на който известен политически актьор има право да говори. Те намекнаха, че компаниите действат координирано и че с колективното му блокиране налагат „политическа дискриминация“.

Защо изобщо Тръмп беше елиминиран? Защото светът изглеждаше подреден, а Тръмп – обречен на политическа гибел.

Компаниите прецениха, че той е изчерпана политическа сила. Но завръщането му в Белия дом обърка сметките: изведнъж големите технологични компании започнаха да се страхуват, че може да бъдат принудени от съда да предадат вътрешните си комуникации по случая.

Освен това от изблиците на Тръмп срещу тях лесно се правят заглавия, което означава, че месеци наред могат да останат в нежелания обществен фокус.

А това е загуба на пари. Много пари. Дори лек бойкот от страна на консерваторите би ударил силно върху печалбите им.

„По същество технологичните компании принасят жертви на своите нови богове: 25 милиона долара тук, 10 милиона долара там. Целувай пръстена и си тръгвай. В крайна сметка и Тръмп, подобно на тях, е някой, който просто продължава да плува напред. След като е запечатал тяхната лоялност, и той ще продължи, сякаш нищо не е било“, пише Гевин Хейнс.

Материалът Технологичните богове принасят жертви на новия Бог е публикуван за пръв път на LIBERTAS.

„Това е историческа стъпка – ЕС поставя цена върху въглеродните емисии и изпраща ясен сигнал, че замърсяването вече няма да бъде безплатно,“ коментират от Европейската комисия.

Сблъсък на интереси

Новият данък обаче предизвиква напрежение. САЩ, Китай, Индия и Бразилия вече изразиха остра критика, а някои дори заплашиха с ответни мерки.

Американският енергиен министър Крис Райт предупреди:

„Ако правилата не бъдат преразгледани, CBAM ще създаде огромни правни рискове за американските компании.“

Индия също заяви, че може да отвърне с търговски ограничения, като посочи, че богатите държави трябва да поемат по-голяма отговорност за климатичната криза.

Защо ЕС го прави?

Основната цел е намаляване на емисиите и избягване на т.нар. „въглеродно изтичане“ – когато компании местят производството си в страни с по-слаби екологични закони.

„CBAM ще промени глобалната търговия по начини, които много бизнеси още не разбират,“ заяви Николас Ендрес, изпълнителен директор на ClimEase – компания, разработваща софтуер за новия механизъм.

Той прогнозира, че в следващите години въглеродното облагане може да обхване до 80% от световната търговия.

Политически риск

Въпреки че ЕС твърди, че данъкът е „справедлива цена за въглерода“, експерти предупреждават, че съюзът рискува да остане изолиран, ако другите икономики не въведат подобни системи.

„Лидерството в климата има цена. Ако няма глобална коалиция, тези разходи ще се върнат при нас самите,“ коментира Алекс Менгден от Tax Foundation Europe.

Голям залог за бъдещето

Политиката е част от ангажимента на ЕС да намали емисиите с поне 55% до края на десетилетието. За Брюксел CBAM е тест за това дали светът е готов да следва европейския модел.

„Не е просто европейски експеримент,“ казва Ендрес. „Това е първата крачка към нова глобална икономика, в която въглеродът има цена навсякъде.“

Материалът ЕС стартира първия в света въглероден граничен данък – световната търговия е изправена пред промяна е публикуван за пръв път на LIBERTAS.

През 2019 г. американският мозъчен тръст RAND Corporation публикува доклад, който тогава остана почти незабелязан извън тесните академични и военни кръгове. Озаглавен „Extending Russia: Competing from Advantageous Ground“, документът очертаваше как САЩ и съюзниците им могат систематично да подкопават Русия, използвайки слабостите ѝ.

Днес, шест години по-късно, препоръките от този доклад звучат като своеобразна карта на западната политика след войната в Украйна.

Какво означава „Extending Russia“?

Терминът „разширяване“ (extend) в езика на RAND означава принуждаване на противника да харчи повече ресурси, отколкото може да си позволи, като бъде въвлечен в конфликти или съревнования, които не са в негова полза. По същество – това е стратегия за изтощение, подобна на тази, която през 80-те години доведе до крах на Съветския съюз.

Докладът уточнява:

„Extending Russia is not about defeating Russia militarily, but about forcing it to compete from disadvantageous positions that strain its economy, military, and political legitimacy.“

Уязвимостите на Москва

Според доклада Русия е уязвима в няколко направления:

• Икономика: зависимост от нефт и газ, ограничен достъп до международни капитали и технологии.
• Демография: отрицателен прираст и проблеми със здравето на населението.
• Военни способности: силна в регионален мащаб, но неспособна на дългосрочни операции по света.
• Вътрешна легитимност: управляваща върхушка, чието богатство и влияние могат да бъдат атакувани чрез разкриване на корупция и санкции.

Менюто от стратегии

RAND очертава четири големи направления за натиск:

1. Икономически мерки

• Повишаване на американския енергиен износ, за да паднат цените на световните пазари.
• Разширени санкции върху банки, индустрия и износ.
• Ограничаване достъпа на Русия до високотехнологично оборудване.

Оценка: нисък риск за Запада, сериозен удар за Русия.

2. Геополитически мерки

• Подкрепа за Украйна и други „буферни държави“.
• Засилено присъствие в Черно море и Кавказ.
• Подкопаване на руското влияние в Централна Азия.

Оценка: ефективно, но с висок риск от ескалация.

3. Информационни и идеологически мерки

• Разобличаване на корупцията в Кремъл.
• Подкрепа за независими медии и опозиционни гласове.
• Усилена контрапропаганда срещу руското влияние в чужбина.

Оценка: полезно за ерозия на имиджа, но ограничено вътре в Русия.

4. Военни мерки

• Разгръщане на сили на НАТО по източния фланг.
• Развитие на ПРО, кибер и космически способности.
• Морски операции в Черно море и Арктика.

Оценка: скъпо и рисково – възможна директна конфронтация.

Хронология: теория и практика (2019–2025)

От теория към практика: 2022–2025

След нахлуването на Русия в Украйна през февруари 2022 г. повечето сценарии от доклада бяха приложени почти буквално.

• Санкции: Русия бе изключена от SWIFT, достъпът до западни технологии бе блокиран, а десетки милиарди долари руски активи – замразени.
• Енергетика: ЕС ускори прекратяването на зависимостта си от руски газ, а САЩ и Катар запълниха празнината с LNG.
• Украйна: Западът отпусна стотици милиарди долари във военна и финансова помощ.
• НАТО: Алиансът увеличи войските си в Полша, Румъния и България. Финландия и Швеция се присъединиха, разширявайки фронта към Русия.
• Информация: Кремъл бе превърнат в глобален символ на агресия и нарушител на международното право.

Резултати до 2025 г.

Русия

• Икономика: спад в реалните доходи, ограничен достъп до технологии, търсене на алтернативни пазари.
• Военна тежест: високи разходи за Украйна и мобилизация.
• Общество: засилена пропагандна мобилизация, но растящо напрежение.

Западът

• Европа: инфлация, енергийни трудности, политически разногласия.
• САЩ: стратегически успехи в изтощаването на Русия, но ресурсоемко.
• Политическо разделение: „ястреби“ срещу „гълъби“ в ЕС и САЩ относно посоката на политика спрямо Москва.

България

• Черно море: засилено военно присъствие на НАТО.
• Енергетика: диверсификация от руски газ към азерски доставки и LNG.
• Информационно пространство: уязвимост към руска дезинформация.

Докладът на RAND се оказва почти пророчески. Русия е въвлечена в скъпоструваща и изтощителна конфронтация, но Западът също плаща висока цена.

„The central question remains whether the U.S. and its allies can sustain these measures long-term without overextending themselves or provoking escalation beyond control.“

През 2025 г. въпросът вече не е дали Русия може да бъде „разширена“, а кой ще се изтощи пръв – Москва или Западът?

Повече информация и пълен текст на доклада можете да намерите тук.

ВАЖНО: Авторът не застава нито на руската, нито на западната страна. Ние сме фенове на Джордж Карлин и гледаме света като цирк — с места на първия ред: наблюдаваме и коментираме.

Материалът Как Западът „разширява“ Русия: тайният сценарий на RAND (доклад от 2019) и реалността през 2025 г. е публикуван за пръв път на LIBERTAS.

„Времето, в което САЩ субсидираха здравното осигуряване за останалия свят, приключи. С този смел ход поставяме край на ерата на глобално повишаване на цените за сметка на американските семейства“, заяви Доналд Тръмп.

Лекарствата с рецепта ще бъдат достъпни на значително по-ниски цени, което ще обхване около 70 милиона американци с по-ниски доходи, включени в програмата Medicaid. Цените ще се определят според принципа на „най-облагодетелстваната нация“, което означава, че ще съответстват на най-ниските цени в подобни страни.

Компанията прогнозира, че повечето лекарства за първична здравна грижа, както и някои специализирани лекарства, ще бъдат средно с 50% по-евтини. Освен това, и неосигурените американци ще могат да купуват лекарства директно от производителя с значителни отстъпки.

Уебсайтът TrumpRx, който се очаква да стартира в началото на 2026 г., няма да продава или разпространява лекарства.

„Той ще функционира като каталог, където потребителите могат да търсят лекарства с посочени цени и да бъдат насочвани към производителите и каналите за директна доставка“, обясни високопоставен представител на администрацията.

Pfizer е първата компания, която положително отговори на писмото, което Тръмп изпрати до 17 фармацевтични компании преди два месеца, с искане за намаляване на цените на лекарствата. Споразумението ще позволи разширяване на вътрешното производство на Pfizer, а компанията ще получи трогодишно отлагане на определени мита.

Главният изпълнителен директор на Pfizer, Алберт Бурла, заяви:

„Сега имаме сигурността и стабилността, от които се нуждаем на два критични фронта – митата и цените.“

Компанията обяви инвестиции от 70 милиарда долара в производство, изследвания и разработка на лекарства в САЩ. Акциите на Pfizer снощи се повишиха с почти 7%.

От днес влизат в сила мита от 100% върху вноса на брандирани лекарства, освен ако фармацевтичната компания не открие производствено предприятие в САЩ. За фирмите от ЕС, основен източник на брандирани лекарства, митото ще бъде 15%, според търговското споразумение, подписано по-рано тази година.

Материалът Лекарства на Pfizer с отстъпка чрез уебсайта на Тръмп е публикуван за пръв път на LIBERTAS.

Канцеларията за бюджет на Белия дом нареди на федералните агенции да активират плановете за спиране на финансирането. Това означава, че правителството ще спре работа, с изключение на основните функции, което засяга стотици хиляди служители и много обществени услуги.

„Партиите остават в задънена улица по въпроса за субсидиите за здравеопазване, използвайки кризата за политическо позициониране пред изборите за Конгрес през 2026 година,“ коментират анализатори.

Прогнозите показват, че ако затварянето продължи три седмици, безработицата може да нарасне до 4,6–4,7% от сегашните 4,3% през август, тъй като служителите, които временно спрат работа, ще бъдат регистрирани като безработни.

Президентът Тръмп намекна, че неговата администрация може да използва затварянето за масови уволнения на федерални служители, освен временните 750 000 работници, които ще бъдат в отпуск.

„Такъв ход може да задълбочи икономическата криза и да удължи щетите и след края на затварянето,“ предупреждават икономистите.

Тези уволнения следват приблизително 150 000 служители, които напуснаха федералната служба на 1 октомври чрез програма за отложена оставка в рамките на инициативата DOGE на Илон Мъск и администрацията на Тръмп.

Комбинацията от предсрочни пенсии и уволнения тази година създава сериозен риск от рецесия в някои региони, особено в столичната област на Вашингтон, където федералните работни места са значителна част от заетостта.

„Много от икономическите щети при предишни затваряния се възстановяват след тях, но не изцяло,“ отбелязват анализаторите. Например, по време на частичното затваряне през 2018–2019 г. американската икономика не успя да възстанови около 3 милиарда долара от общо 11 милиарда долара загубена продукция.

Освен това, затварянето ще забави публикуването на ключови икономически данни, като месечния доклад за заетостта от Бюрото за трудова статистика. Федералният резерв ще трябва да взема решения за лихвените проценти без пълни данни, което увеличава несигурността.

Лидерът на мнозинството в Сената, Джон Тун, републиканец от Южна Дакота, заяви:

„Ние трябва да намерим компромис, но засега няма признаци за съгласие между демократите и републиканците.“

Двете партии все още не могат да се договорят дали в временната бюджетна мярка да се включат субсидии за здравеопазване и други промени, искани от демократите.

Материалът Белият дом не отстъпи: САЩ навлизат в шътдаун е публикуван за пръв път на LIBERTAS.

„Айванпах е доказателство за разхищението и неефективността на правителствено субсидираните енергийни схеми. Никога не изпълни своите обещания. Произвежда по-малко енергия от очакваното и дори се е налагало да разчита на ток от природен газ, за да остане оперативна“, заяви Джейсън Айзък, енергиен експерт.

През 2014 г. „Айванпах“ беше най-голямата соларна термална електроцентрала в света, използвайки 173 500 хелиостата за фокусиране на слънчевата светлина върху три високи кули, създавайки температури до 1000°C. Въпреки това, с течение на времето се появиха сериозни проблеми с ефективността на технологията, особено при конкуренцията на по-евтини и по-ефективни фотоволтаични системи.

„Технологията беше впечатляваща на теория, но в практиката не издържа. Това е ценен урок за бъдещите инвестиции в чиста енергия“, коментира говорител на NRG Energy, компанията, която управлява централата.

Допълнително, еколозите изразиха загриженост, тъй като интензивното отразяване на слънчевата светлина доведе до смъртта на около 6000 птици годишно.

През януари 2025 г. NRG Energy обяви планове за затваряне на централата през 2026 г., като обмисля възможността за изграждане на нов вид соларен проект на същата площадка.

Затварянето на „Айванпах“ е част от по-широка тенденция в САЩ – в първата половина на 2025 г. бяха анулирани, закрити или намалени проекти за чиста енергия на стойност над 22 милиарда долара. Сред тях са 35 проекта, които бяха спрени след идването на Доналд Тръмп на власт, довело до загубата на над 16 500 работни места.

Случаят с „Айванпах“ подчертава важността на внимателното планиране и оценка на икономическата ефективност при инвестиции в възобновяеми енергийни източници.

Материалът Слънцето не плати сметката: $2,2 млрд за соларна централа в Калифорния се оказаха напразни е публикуван за пръв път на LIBERTAS.