Дълго време западните дипломати се шегуваха, че ролята на Индия в БРИКС е да наблюдава Китай и Русия и да се увери, че те не се приближават твърде много. Реалността обаче показва обратното.

Икономиките на БРИКС вече са по-големи от тези на САЩ, Европа и Япония взети заедно, ако се измерват по покупателна способност според Световната банка. Китай е първата, Индия – третата икономика в света, а растежът им надминава този на Запада. Премиерът Нарендра Моди поставя цел Индия да достигне статус на развита страна до 2047 г., стогодишнината от независимостта, с необходим растеж от около 8% годишно.

Търговските политики на Тръмп сближиха страните от БРИКС и части от Глобалния юг. Преди втория мандат на Тръмп САЩ бяха предпочитан търговски партньор с огромен пазар и без вътрешни бариери. Митата на Тръмп промениха ситуацията, принуждавайки азиатските държави да търгуват повече помежду си.

Те също се стремят да намалят зависимостта си от американския долар, което е трудно и изисква време и сложна финансова инфраструктура. Индия и Бразил вече осъществяват голяма част от търговията си в долари заради развитата финансова система и дълбоките капиталови пазари на САЩ. Отказът от долара ще изисква индийските търговци в Бразил да държат бразилски реали, а бразилците – индийски рупии.

Все пак санкциите и митата на Байдън и Тръмп насърчават страните от БРИКС да преминат към търговия с местни валути. Блокът разработва и собствена платежна система, Brics Pay, базирана на технологията на криптовалутите. Когато бъде въведена, тя ще улесни плащанията в местни валути и ще намали уязвимостта към санкции от САЩ.

Как се вписват европейците в тази картина? ЕС и Индия преговарят за търговско споразумение, което трябва да бъде финализирано до края на годината. Договорът ще намали донякъде зависимостта и на двете страни от САЩ, но няма да бъде решаващ за Индия, чийто растеж ще продължи да се движи чрез високи технологии и изкуствен интелект.

Европейските правителства все още разглеждат ИИ като ексцентрична американска тенденция, докато Индия планира конкретни приложения за повишаване на производителността. Ако Индия намали зависимостта си от САЩ, страната няма да се върне към старите модели дори след промяна на американския президент. САЩ ще останат военно суперсила, Китай – доминиращ на Евразийския континент с подкрепата на Русия, а Индия ще играе собствената си игра, докато Европа остава заета между двата блока без ясна стратегия за просперитет.

Материалът Как Моди надхитри Тръмп е публикуван за пръв път на LIBERTAS.

Бизнесменът Тан Юхуй наел убиец, за да „премахне“ свой конкурент, предлагайки му 282 000 долара, съобщи съдът.

Но първият наемник наел друг, като му предложил 141 000 долара. Този човек от своя страна наел трети, който наел четвърти, който пък наел пети.

Планът се разпаднал, когато последният убиец се срещнал с мишената — мъж, известен само като Вей, в кафене и му предложил да инсценират собствената му смърт.

И шестимата — петима наемни убийци и самият Тан — били признати за виновни в опит за убийство от съда в Нанин, Гуанси, след процес, продължил три години.

Какво се е случило?

Историята на „верижните убийци“ започва през 2013 г., когато Вей завел съдебно дело срещу фирмата на Тан, съобщава уебсайтът на Нанинския междинен народен съд.

Опасенията, че може да изгуби пари в продължителен процес, накарали Тан да се свърже с убиеца Си Гуандзян и да му предложи 2 милиона юана (около 282 000 долара), за да убие Вей.

Си приел поръчката, но скоро след това се обърнал към друг убиец, Мо Тиенсян, като му предложил 1 милион юана, за да извърши убийството вместо него. След като Мо се съгласил, Си преговарял отново с Тан, за да получи още 1 милион юана след извършването на убийството.

След това Мо се свързал с друг мъж — Ян Каншън, който приел задачата срещу 270 000 юана аванс и още 500 000 след това.
Ян Каншън пък предложил на друг убиец, Ян Гуаншън, 200 000 юана за същата работа, с обещание за 500 000 юана бонус при „успешно изпълнение“.
Накрая веригата завършила с Лин Сианси, който приел задачата за 100 000 юана.

„Да го изиграем, че си мъртъв“

Вместо да извърши убийството, Лин се срещнал с Вей в кафене, казал му, че има поръчка за главата му, и предложил план: да инсценират убийството.

Вей се съгласил да позира със завързани ръце и запушена уста за снимка, която Лин занесъл на следващия убиец като „доказателство“.
По-късно обаче Вей съобщил за всичко в полицията, която арестувала всички участници.

Първият процес започнал през 2016 г., но шестимата били оправдани поради липса на доказателства. Прокуратурата обжалвала, а повторният процес продължил три години.

Накрая съдът произнесъл следните присъди:

• Тан Юхуй — 5 години затвор;
• Си Гуандзян — 3 години и 6 месеца;
• Ян Каншън и Ян Гуаншън — по 3 години и 3 месеца;
• Мо Тиенсян — 3 години;
• Лин Сианси — 2 години и 7 месеца.

Материалът Пет убийци, нито едно убийство: как петима наемници се отказаха един след друг е публикуван за пръв път на LIBERTAS.

Последният доклад на Международната федерация по роботика показва, че китайските фабрики са инсталирали почти 300 000 нови индустриални роботи само през миналата година. За сравнение, САЩ – най-голямата икономика в света – са поставили едва 34 000. Това означава, че за всеки нов робот на американска производствена линия, Китай инсталира почти девет.

Общият брой на индустриалните роботи в Китай е пет пъти по-голям от този в САЩ и, според оценки, надвишава този в целия останал свят взет заедно. Това е новата „армия“ от роботи, която променя изцяло начина на работа в заводите.

Азиатската доминация в света на роботиката също е впечатляваща – континентът отчита 74% от всички нови индустриални инсталации през 2024 г. Япония и Южна Корея бяха пионери в автоматизацията, но днес Китай е абсолютният шампион в „супер тежка категория“.

Малцина предвиждаха такъв обрат в страна, известна със своята евтина работна сила. Стратегията „Произведено в Китай 2025“ обаче отчете нарастващите разходи за труд, застаряването на населението и засилената конкуренция. Китай реши, че старият модел е неиздържащ и постави автоматизацията, роботизацията и други високи технологии като изкуствен интелект и полупроводници като национален приоритет.

Държавата насочи огромни ресурси към тази цел – и усилията се отплащат.

За Китай не е важно само броят на роботите, а и те да са произведени у дома. Дълги години страната е внасяла техника от Япония, Германия и други лидери в индустрията. Днес обаче Пекин иска не да бъде клиент, а доставчик.

Преди десет години едва една четвърт от роботите в Китай са били местно производство. През миналата година местните компании са продали повече роботи в страната си, отколкото всички чужди доставчици взети заедно. Дялът на местното производство достигна почти 60%, а участието на Китай в световното производство на роботи нарасна до една трета от глобалната продукция, изпреварвайки доскорошния лидер Япония.

Материалът Китай има повече индустриални роботи от целия останал свят е публикуван за пръв път на LIBERTAS.

„Това е историческа стъпка – ЕС поставя цена върху въглеродните емисии и изпраща ясен сигнал, че замърсяването вече няма да бъде безплатно,“ коментират от Европейската комисия.

Сблъсък на интереси

Новият данък обаче предизвиква напрежение. САЩ, Китай, Индия и Бразилия вече изразиха остра критика, а някои дори заплашиха с ответни мерки.

Американският енергиен министър Крис Райт предупреди:

„Ако правилата не бъдат преразгледани, CBAM ще създаде огромни правни рискове за американските компании.“

Индия също заяви, че може да отвърне с търговски ограничения, като посочи, че богатите държави трябва да поемат по-голяма отговорност за климатичната криза.

Защо ЕС го прави?

Основната цел е намаляване на емисиите и избягване на т.нар. „въглеродно изтичане“ – когато компании местят производството си в страни с по-слаби екологични закони.

„CBAM ще промени глобалната търговия по начини, които много бизнеси още не разбират,“ заяви Николас Ендрес, изпълнителен директор на ClimEase – компания, разработваща софтуер за новия механизъм.

Той прогнозира, че в следващите години въглеродното облагане може да обхване до 80% от световната търговия.

Политически риск

Въпреки че ЕС твърди, че данъкът е „справедлива цена за въглерода“, експерти предупреждават, че съюзът рискува да остане изолиран, ако другите икономики не въведат подобни системи.

„Лидерството в климата има цена. Ако няма глобална коалиция, тези разходи ще се върнат при нас самите,“ коментира Алекс Менгден от Tax Foundation Europe.

Голям залог за бъдещето

Политиката е част от ангажимента на ЕС да намали емисиите с поне 55% до края на десетилетието. За Брюксел CBAM е тест за това дали светът е готов да следва европейския модел.

„Не е просто европейски експеримент,“ казва Ендрес. „Това е първата крачка към нова глобална икономика, в която въглеродът има цена навсякъде.“

Материалът ЕС стартира първия в света въглероден граничен данък – световната търговия е изправена пред промяна е публикуван за пръв път на LIBERTAS.

„Основното предимство на Bone-02 е неговото незабавно действие – за само две-три минути може прецизно да фиксира костни фрагменти, дори в силно кръвоснабдени хирургически зони“, обясняват изследователите от Медицинския факултет на Университета в Жъдзян.

Лепилото вече е тествано върху 150 пациенти със счупвания. В един от случаите – при пациент със счупен китков став – само три месеца след процедурата рентгеновите снимки показали пълно възстановяване без усложнения.

Професор Пан Сюнву, ортопед и ръководител на изследването, пояснява:

„При традиционните операции често се губят костни фрагменти, което намалява костната маса и се отразява негативно върху качеството на живот. Bone-02 ни дава възможност за по-прецизно и бързо лечение.“

Идеята за лепилото идва още през 2016 г., когато професор Пан черпи вдъхновение от начина, по който стридите се закрепват здраво за подводни повърхности. След стотици тестове върху лабораторни животни и десетки промени във формулата, екипът успява да създаде материал, който действа ефективно дори в контакт с кръв.

Залепените кости показали максимална сила на свързване от над 180 кг, якост на срязване около 0,5 MPa и натискваща якост около 10 MPa, което подчертава, че продуктът може да има потенциал да замени традиционните метални импланти. Той би могъл също да намали риска от реакции и инфекции, заявиха учените.

• Биоразградим материал – абсорбира се от тялото за около 6 месеца
• Без риск от реакции към метални чужди тела
• Намалено време за операция и минимизирани вътрешни увреждания
• Подходящ за лечение на всякакви фрактури, включително малки и труднодостъпни фрагменти

„Очакваме Bone-02 да се използва не само в болници, но и за спешно лечение при войни или природни бедствия“, коментира д-р Лин Сянпен, участник в изследването.

Материалът Китайско лепило за кости лекува фрактури само за три минути е публикуван за пръв път на LIBERTAS.