Дълго време западните дипломати се шегуваха, че ролята на Индия в БРИКС е да наблюдава Китай и Русия и да се увери, че те не се приближават твърде много. Реалността обаче показва обратното.

Икономиките на БРИКС вече са по-големи от тези на САЩ, Европа и Япония взети заедно, ако се измерват по покупателна способност според Световната банка. Китай е първата, Индия – третата икономика в света, а растежът им надминава този на Запада. Премиерът Нарендра Моди поставя цел Индия да достигне статус на развита страна до 2047 г., стогодишнината от независимостта, с необходим растеж от около 8% годишно.

Търговските политики на Тръмп сближиха страните от БРИКС и части от Глобалния юг. Преди втория мандат на Тръмп САЩ бяха предпочитан търговски партньор с огромен пазар и без вътрешни бариери. Митата на Тръмп промениха ситуацията, принуждавайки азиатските държави да търгуват повече помежду си.

Те също се стремят да намалят зависимостта си от американския долар, което е трудно и изисква време и сложна финансова инфраструктура. Индия и Бразил вече осъществяват голяма част от търговията си в долари заради развитата финансова система и дълбоките капиталови пазари на САЩ. Отказът от долара ще изисква индийските търговци в Бразил да държат бразилски реали, а бразилците – индийски рупии.

Все пак санкциите и митата на Байдън и Тръмп насърчават страните от БРИКС да преминат към търговия с местни валути. Блокът разработва и собствена платежна система, Brics Pay, базирана на технологията на криптовалутите. Когато бъде въведена, тя ще улесни плащанията в местни валути и ще намали уязвимостта към санкции от САЩ.

Как се вписват европейците в тази картина? ЕС и Индия преговарят за търговско споразумение, което трябва да бъде финализирано до края на годината. Договорът ще намали донякъде зависимостта и на двете страни от САЩ, но няма да бъде решаващ за Индия, чийто растеж ще продължи да се движи чрез високи технологии и изкуствен интелект.

Европейските правителства все още разглеждат ИИ като ексцентрична американска тенденция, докато Индия планира конкретни приложения за повишаване на производителността. Ако Индия намали зависимостта си от САЩ, страната няма да се върне към старите модели дори след промяна на американския президент. САЩ ще останат военно суперсила, Китай – доминиращ на Евразийския континент с подкрепата на Русия, а Индия ще играе собствената си игра, докато Европа остава заета между двата блока без ясна стратегия за просперитет.

Материалът Как Моди надхитри Тръмп е публикуван за пръв път на LIBERTAS.

„Това е историческа стъпка – ЕС поставя цена върху въглеродните емисии и изпраща ясен сигнал, че замърсяването вече няма да бъде безплатно,“ коментират от Европейската комисия.

Сблъсък на интереси

Новият данък обаче предизвиква напрежение. САЩ, Китай, Индия и Бразилия вече изразиха остра критика, а някои дори заплашиха с ответни мерки.

Американският енергиен министър Крис Райт предупреди:

„Ако правилата не бъдат преразгледани, CBAM ще създаде огромни правни рискове за американските компании.“

Индия също заяви, че може да отвърне с търговски ограничения, като посочи, че богатите държави трябва да поемат по-голяма отговорност за климатичната криза.

Защо ЕС го прави?

Основната цел е намаляване на емисиите и избягване на т.нар. „въглеродно изтичане“ – когато компании местят производството си в страни с по-слаби екологични закони.

„CBAM ще промени глобалната търговия по начини, които много бизнеси още не разбират,“ заяви Николас Ендрес, изпълнителен директор на ClimEase – компания, разработваща софтуер за новия механизъм.

Той прогнозира, че в следващите години въглеродното облагане може да обхване до 80% от световната търговия.

Политически риск

Въпреки че ЕС твърди, че данъкът е „справедлива цена за въглерода“, експерти предупреждават, че съюзът рискува да остане изолиран, ако другите икономики не въведат подобни системи.

„Лидерството в климата има цена. Ако няма глобална коалиция, тези разходи ще се върнат при нас самите,“ коментира Алекс Менгден от Tax Foundation Europe.

Голям залог за бъдещето

Политиката е част от ангажимента на ЕС да намали емисиите с поне 55% до края на десетилетието. За Брюксел CBAM е тест за това дали светът е готов да следва европейския модел.

„Не е просто европейски експеримент,“ казва Ендрес. „Това е първата крачка към нова глобална икономика, в която въглеродът има цена навсякъде.“

Материалът ЕС стартира първия в света въглероден граничен данък – световната търговия е изправена пред промяна е публикуван за пръв път на LIBERTAS.