„Втора дивизия“ на Европа

Дълги години френските граждани се нареждаха сред най-богатите в блока, като се съизмерваха единствено с Германия. Днес реалността е различна. Франция е твърдо в „втората дивизия“ на ЕС. Според ОИСР (Организацията за икономическо сътрудничество и развитие), ако сегашните темпове се запазят, до десет години Полша ще бъде по-богата от Франция.

Данните за 2024 г. показват, че при средна стойност за ЕС от 100 пункта, Германия е със 111, Обединеното кралство с 99, а Франция изостава с 98. Още по-фрапиращо е сравнението с Италия – докато през 2020 г. италианците бяха с 10% по-бедни от французите, днес двете икономики са практически изравнени по брутен вътрешен продукт (БВП) на глава от населението спрямо паритета на покупателната способност.

Бюджетът на „отчаянието“

В понеделник френският парламент прие бюджета за 2026 г., но вместо успокоение, той предизвика вълна от критики. Известният есеист и бивш висш държавен служител Никола Баверез коментира в „Le Figaro“:

„Страната ни се превърна в Аржентина на Европа. Франция е затворена в адска спирала, която я води към статут на държава от Третия свят.“

Критиците твърдят, че бюджетът повтаря старите грешки: високи данъци, огромни публични разходи и растящ дълг, който вече достига 3,4 трилиона евро. Премиерът Себастиан Льокорню призна, че бюджетът е „несъвършен“, но подчерта, че в условията на политическа нестабилност и липса на мнозинство в Националното събрание, самото му приемане е успех.

Политически отстъпки и икономически застой

За да запази поста си, 39-годишният Льокорню направи значителни отстъпки пред Социалистическата партия. Бюджетът включва:

• Замразяване на ключовата пенсионна реформа на президента Макрон;
• Нови данъци в размер на 6,5 милиарда евро за богатите семейства и 7,3 милиарда евро за големите компании;
• Увеличаване на социалните помощи и субсидиите за социални жилища.

Докато левицата празнува тези мерки като победа, десницата и бизнес средите са в шок. Жордан Бардела, лидер на „Национален сбор“, заяви, че бюджетът „прелива от нови данъци“, а Матийо План от Френската обсерватория за икономически цикли предупреди, че подобни политики в миналото са водили единствено до икономически регрес.

Демографска криза

Към икономическите проблеми се добавя и исторически демографски срив. За първи път от Втората световна война насам във Франция смъртността е по-висока от раждаемостта. Населението нараства единствено благодарение на миграцията, което поставя под въпрос дългосрочната устойчивост на социалната система.

С наближаването на президентските избори догодина, анализаторите са скептични, че правителството ще намери смелост за радикални реформи. Франция остава в плен на високите разходи и ниската производителност, докато съседите ѝ от север и изток продължават да скъсяват дистанцията.

Материалът Франция в спирала на упадък: От икономически лидер до „Аржентина на Европа“ е публикуван за пръв път на LIBERTAS.

В типичния за него бизнес стил, Тръмп постави ясна цена за влияние: 1 милиард долара в брой за постоянно място в новия „ексклузивен клуб“.

Краят на „бюрокрацията“: Защо Тръмп задраска ООН?

Според Тръмп ООН е „скъпа и неефективна“ организация, която не е успяла да спре нито един голям конфликт. В навечерието на церемонията в Давос той заяви:

„ООН никога не реализира своя потенциал. Те трябваше да решат всички онези войни, които аз приключих през последната година. Сега имаме нужда от механизъм, който работи бързо, ефективно и се управлява като успешна компания.“

Според новия устав на Съвета, Тръмп се самоназначава за Върховен председател с неограничен мандат. Дори бъдещи президенти на САЩ няма да имат правомощието да го отстранят от поста – позиция, която го превръща в несменяем „мирен диктатор“ на новата международна сцена.

Планът от 20 точки за Газа: Какво предстои?

Първоначално Съветът бе създаден, за да реализира мирния план на Тръмп за Близкия изток. Проектът от 20 точки предвижда радикална промяна в анклава:

1. Национален комитет (NCAG): Газа ще се управлява от 15 палестински технократи, водени от д-р Али Шаат. Те ще отговарят за услугите, но под прекия надзор на Съвета.
2. Пълна демилитаризация: Изземване на всички оръжия и разоръжаване на „Хамас“.
3. Международни сили (ISF): Нова военна структура, командвана от ген. Джаспър Джефърс, която ще замени „сините каски“ на ООН.
4. Проект „Ривиера“: Трансформиране на крайбрежието на Газа в луксозна туристическа и технологична зона чрез частни инвестиции.
5. Върховен представител: Николай Младенов е назначен за ключова фигура – „мост“ между международните инвеститори и местната администрация.

Цената на мира: 1 милиард долара за „VIP място“

Най-шокиращият елемент в хартата на Съвета е финансовият. Членството е разделено на две нива:

• Обикновено: Ротиращ мандат от 3 години без задължителна вноска.
• Постоянно: Купува се срещу 1 милиард долара, които трябва да бъдат внесени в рамките на една година.

Парите ще отиват директно във фонд за реконструкция, заобикаляйки административните канали на ООН. Тръмп твърди, че това ще гарантира, че „всеки долар отива за резултати, а не за чиновници“.

Разцепление между съюзниците: Макрон срещу Тръмп

Реакциите на световните лидери варират от ентусиазъм до открита враждебност.

• Унгария, Албания и Косово вече приеха поканата.
• Израел обяви подкрепа, въпреки първоначалните търкания относно състава на изпълнителния комитет.
• Русия и Китай потвърдиха, че Путин и Си са поканени, но „проучват детайлите“.

Най-остър бе френският президент Еманюел Макрон, който отказа участие, наричайки Съвета „директна атака срещу международното право“. Тръмп отговори в типичен стил:

„Никой и без това не го искаше, той скоро ще е аут от офиса. Ще му сложа 200% мита върху виното и шампанското и ще видите как ще се присъедини веднага.“

Анализ: Реален мир или „Pay-to-Play“ дипломация?

Арън Дейвид Милър, бивш американски преговарящ, предупреждава, че този модел е „откъснат от реалността“. Според него, макар ООН да е нефункционална, тя е твърде интегрирана в световните процеси, за да бъде заменена от частен съвет, управляван от Палм Бийч.

Въпреки това, церемонията по подписването е насрочена за утре в 10:30 ч. в Давос. Дали това е началото на нов просперитет или краят на глобалното сътрудничество – предстои да разберем.

Материалът Тръмп пренаписва световния ред: „Съвет за мир“ заменя ООН срещу 1 милиард долара е публикуван за пръв път на LIBERTAS.

В остър завой на германската енергийна политика, канцлерът Фридрих Мерц обяви, че страната му ще започне изграждането на нови нуклеарни мощности. По време на икономически форум в Саксония-Анхалт тази седмица, Мерц не спести критики към своите предшественици, като нарече постепенното извеждане от експлоатация на ядрените централи „сериозна стратегическа грешка“.

Краят на една „неразумна“ стратегия

Според Мерц, комбинацията от принудителното спиране на атомните мощности и прекъсването на доставките на руски газ е оставило германската индустрия в енергиен вакуум. Резултатът е най-скъпият ток за домакинствата в Европа и сериозен спад в конкурентоспособността на местното производство.

„Германия в момента предприема най-скъпата енергийна транзиция в целия свят. Не познавам друга държава, която да прави нещата толкова трудни и скъпи за себе си“, заяви канцлерът.

Канцлерът подчерта, че правителството вече е подготвило необходимата документация за стартиране на нови проекти, които вероятно ще бъдат разположени на площадките на старите реактори, за да се използва съществуващата инфраструктура.

Статистика на енергийния спад

Данните показват тревожна тенденция за най-голямата европейска икономика:

• Зависимост: През 2025 г. близо 70% от енергийните нужди на Германия са били задоволени чрез внос.
• Цели срещу реалност: Въпреки че възобновяемите източници достигнаха 65% от микса през 2024 г., страната страда от липса на базови мощности, които да гарантират стабилност на мрежата.
• Емисии: Въглеродните емисии са спаднали с 32%, но цената за това е „депресивен ефект“ върху индустриалното производство.

Глобалният контекст: Франция, Китай и САЩ

Докато Германия тепърва планира своето завръщане, съседните и световните сили вече бележат напредък:

Мерц посочи Франция като пример за успех, отбелязвайки, че Париж изнася електроенергия на стойност 3 милиарда евро годишно благодарение на своя ядрен парк.

Бъдещето: Малки модулни реактори и пазарни цени

Канцлерът е категоричен, че федералният бюджет не може да субсидира цените на тока до безкрай. „Искам отново да имаме достъпни пазарни цени, които да не зависят от държавната помощ,“ предупреди той. Освен традиционните централи, Германия ще проучва и технологии от ново поколение, включително малки модулни реактори (SMR).

Материалът Фридрих Мерц: Спирането на ядрената енергия беше тежка стратегическа грешка е публикуван за пръв път на LIBERTAS.

В изказване, разпространено чрез видеообръщение, Де Вевер обясни защо Белгия – дом на международния депозитар Euroclear, където се съхраняват по-голямата част от руските милиарди – остава скептична към предложения „репарационен заем“.

1. Рискът за финансовата стабилност и Euroclear

Основният аргумент на Де Вевер е свързан с базирания в Брюксел клирингов център Euroclear. Тъй като по-голямата част от руските държавни активи се съхраняват там, всяко действие по тяхното изземване поставя институцията в „неизследвани и много рискови води“.

• Правни атаки: Русия ще получи легална възможност да атакува Euroclear в международни съдилища.
• Заплаха за репутацията: Това може да подкопае доверието в еврото като резервна валута.

„Това ще даде на Русия ‘път от жълти тухли’, по който да започне контра-конфискации и да мобилизира нашите пари,“ предупреждава Де Вевер.

2. Опасност от реципрочни мерки (Контра-конфискация)

Де Вевер подчертава, че Владимир Путин няма да стои безучастен. Според него Русия веднага ще конфискува западни активи на стойност милиарди, намиращи се на нейна територия или в приятелски юрисдикции като:

• Беларус и Китай
• Хонконг и Южна Африка

Той изчислява, че Русия може незабавно да изземе около 17 милиарда евро от активи на Euroclear, както и средства на частни западни компании.

3. Капанът на „Тройното плащане“

Най-силният аргумент на белгийския лидер е икономическата логика зад подкрепата за Украйна. Той описва сценарий, при който Западът губи три пъти:

• Първа загуба: Даваме руските активи на Украйна сега и губим най-силния си коз за бъдещи мирни преговори.
• Втора загуба: Путин ще конфискува еквивалентна сума от западни активи в Русия (оценени на милиарди) – така Русия си връща парите за наша сметка.
• Трета загуба: Когато войната свърши и Украйна трябва да се възстановява, руските пари вече ще са похарчени. Тогава европейските данъкоплатци ще трябва да платят отново за реконструкцията.

Ентусиазъм равен на „Нула“

Според Де Вевер, след като тези финансови и правни рискове са били подробно обяснени на европейските лидери, първоначалното желание за бърза конфискация е изчезнало.

„Накрая ентусиазмът беше нула. Кръгла нула,“ завършва той, настоявайки за по-предпазлив и юридически издържан подход, който да не застрашава европейската икономика в дългосрочен план.

Материалът Защо Де Вевер е против използването на замразените активи? е публикуван за пръв път на LIBERTAS.

Проблемите с образованието в Австрия са по-широки. През 2025 г. 46 385 ученици не са били в състояние да следват часовете поради недостатъчно владеене на немски. Това се надгражда към данните от миналата година, според които над 75% от учениците в средните училища във Виена не говорят немски у дома.

Дясноцентристката Австрийска народна партия (ÖVP) прехвърля отговорността върху управляващата коалиция.

„Времето за нашия град изтича бързо. Децата, които днес не владеят немски, утре ще бъдат потребители на социална помощ“, заяви Харалд Цирфус от ÖVP.

Партията настоява за спешни промени в политиката, които не включват непременно ограничения върху имиграцията. Сред предложенията са по-интензивни курсове по немски език, задължително посещение на детска градина за всички деца от 3-годишна възраст и наемане на повече възпитатели в предучилищното образование.

„Интеграцията в нашата социална система и културна среда зависи преди всичко от усвояването на езика“, коментира Андреас Мелцер, анализатор във вестник Krone.

По думите му много от тези деца израстват в семейства и затворени паралелни общества, които отказват интеграция. Децата от мигрантски семейства, които учат немски с трудности и често само на базово ниво, са изложени на риск да навлязат в живота на възрастните без квалификации и с ограничени кариерни перспективи.

Мелцер допълва, че учениците, които не разбират немски, логично възпрепятстват учебния процес и за останалите деца в клас.

„Не е чудно, че във Виена, ако можете да си го позволите, изпращате децата си в частни училища“, заключава той.

Материалът Половината първокласници във Виена не разбират немски е публикуван за пръв път на LIBERTAS.

Към декември 2025 г. споразумението се намира в критична точка „всичко или нищо“. Въпреки че в края на 2024 г. беше постигнат политически пробив, сделката е изправена пред сериозна съпротива от страна на ключови европейски държави.

1. Кои са участниците?

• Европейският съюз: Общност от 27 държави-членки.
• Меркосур (Общ пазар на Юга): Включва Аржентина, Бразилия, Парагвай, Уругвай и най-новия пълноправен член – Боливия.

2. Основни стълбове на споразумението

Това не е просто търговски договор, а „Споразумение за асоцииране“, изградено върху три стълба:

• Търговия: Предвижда премахване на митата за близо 90% от стоките, обменяни между двата региона.
  • Ползи за ЕС: По-лесен износ на автомобили, машини, химикали и вина. Защитават се и над 350 „географски означения“ (като Шампанско или Пармезан) срещу имитации.
  • Ползи за Меркосур: По-голям достъп до европейския пазар за селскостопански продукти като говеждо месо, птиче месо, захар и етанол.
• Политически диалог: Рамка за сътрудничество в области като правата на човека, сигурността и миграцията.
• Устойчиво развитие: Включва ангажименти по Парижкото споразумение за климата и конкретни цели за борба с обезлесяването (особено в Амазония).

3. Защо е толкова противоречиво?

Въпреки икономическите ползи, сделката е обект на остри критики по няколко направления:

• Земеделие (Фермерските протести): Европейските фермери (особено във Франция, Ирландия и Полша) се опасяват, че евтиното южноамериканско месо ще подбие техните цени. Те твърдят, че производителите в Меркосур не спазват същите строги екологични и санитарни стандарти като в ЕС.
• Околна среда: Еколозите се опасяват, че сделката ще стимулира изсичането на тропическите гори в Бразилия, за да се освободи място за пасища за добитък.
• Геополитика: Привържениците на сделката смятат, че тя е жизненоважна, за да се намали зависимостта на Европа от Китай и Русия, докато критиците смятат, че цената е твърде висока.

Текущо състояние (Декември 2025 г.)

В момента ситуацията е изключително напрегната:

• Франция остава най-големият опонент, обявявайки текущия текст за „неприемлив“.
• Италия наскоро (декември 2024/2025 г.) се присъедини към скептиците, като премиерът Джорджа Мелони определи споразумението като „преждевременно“ без по-добри гаранции за местните производители.
• Европейската комисия продължава да настоява за подписване, виждайки в това стратегически успех за авторитета на ЕС на световната сцена.

🇧🇬 Българският интерес в сделката ЕС-Меркосур

Въпреки че България не е сред най-големите търговски партньори на Латинска Америка, споразумението открива нови хоризонти за родния бизнес, но и буди сериозни опасения в земеделския сектор.

Къде печели България?

• Автомобилен сектор: България има силно развито производство на компоненти за автомобили. Намаляването на митата (които в момента са до 35%) ще улесни включването на български части в европейските вериги за доставки към Южна Америка.
• Традиционни продукти: Износът на розово масло, етерични масла и козметика може да нарасне значително.
• Вино и алкохол: Българските производители на вино и бренди ще получат по-лесен достъп до пазар с над 280 милиона потребители, където в момента налозите са изключително високи.
• Млечни продукти: Има потенциал за износ на българско сирене и мляко на прах при преференциални квоти.

Какви са рисковете?

• Конкуренция в земеделието: Българските производители на говеждо и птиче месо, както и производителите на мед, са сериозно притеснени. Те се опасяват, че евтиният внос от Бразилия и Аржентина ще направи тяхната продукция неконкурентоспособна.
• Стандарти: Основният аргумент на българските фермери е, че те трябва да спазват строгите екологични правила на ЕС, докато конкурентите им в Меркосур често използват пестициди и методи, които са забранени в Европа.

Материалът Какво представлява търговското споразумение между ЕС и Меркосур? е публикуван за пръв път на LIBERTAS.

Въпреки това, новият текст оставя широко поле за „доброволно“ сканиране, което според експерти може да доведе до същите рискове за поверителността – но по по-малко видим начин.

Добрата новина:

Задължителното сканиране на всички съобщения отпадна. Това означава, че платформи като WhatsApp, Messenger, Signal и Telegram няма да бъдат законово принудени да проверяват съдържанието на всички чатове без разлика.

Премахването на тази мярка бе приветствано като голяма победа за цифровите права, след като експерти, граждански организации и няколко държави, включително Германия, остро се противопоставиха на идеята.

Лошата новина:

Въпреки това, ревизираният текст позволява „доброволно“ сканиране за откриване на материали със сексуална злоупотреба над деца (CSAM). Платформите може да го включват, но не са директно задължени да го правят. Точно тук обаче се крие сериозният проблем.

Къде е уловката с думата „доброволно“?

Според експерти по цифрова сигурност и права, формулировката е подвеждаща.

Ако една компания НЕ въведе сканиране, тя поема риск да бъде обвинена, че не успява да предотврати разпространение на забранено съдържание. Това може да доведе до:

• правни последствия,
• натиск от регулаторите,
• класифициране като „високорискова“ услуга.

Така „правото на избор“ се превръща в избор със сериозни последствия..

Доброволно – но под натиск. При подобна среда компаниите може да решат, че е по-безопасно да включат сканирането. Така механизмът става:

Доброволен на теория, но принудителен на практика.

Критиците предупреждават, че ЕС създава механизъм, в който частни корпорации се превръщат в изпълнители на масово наблюдение. Вместо държавата да нареди сканиране директно, платформите започват да го правят сами, за да избегнат рискове.

Това на практика изнася контрола върху частната комуникация от държавата към бизнеса – без ясни демократични гаранции.

Защо това е проблем?

Макар и не задължително, сканирането може да бъде въведено навсякъде, ако всички големи платформи решат, че това е най-сигурният юридически ход. Резултатът би бил почти същият като при първоначалното задължение.

Край на поверителността дори при криптирани разговори

Тъй като криптираните съобщения не могат да бъдат проверявани след изпращане, сканирането трябва да се извършва на устройството – преди криптиране. Това означава:

• AI анализира текстове и снимки преди да напуснат телефона,
• криптирането се обезсмисля,
• поверителността на комуникацията изчезва.

Потребителите остават без избор

Ако всички големи платформи внедрят „доброволното“ сканиране, хората, които искат истинска поверителност, няма къде да отидат. Истинската алтернатива практически изчезва.

Технически проблеми и фалшиви сигнали

Десетки независими анализи предупреждават, че подобни системи са неточни. Примери:

• Швейцарската федерална полиция отчита 80% фалшиви сигнали.
• В Германия през 2024 г. са регистрирани над 99 000 погрешни доклада, включително за напълно безобидни семейни снимки.

Това означава, че невинни хора могат да попаднат под разследване, само защото алгоритъмът е грешил.

Какво следва?

Предстоят т.нар. триалози – окончателните преговори между Съвета на ЕС, Европейския парламент и Европейската комисия. Парламентът вече веднъж отхвърли идеята за сканиране на криптирани съобщения, което предвещава трудни преговори.

До април 2026 г. трябва да бъде постигнато финално решение, тъй като изтича временното разрешение за съществуващото „доброволно“ сканиране.

Европа на кръстопът: сигурност или свобода?

Макар задължителното сканиране да е премахнато, експертите предупреждават, че новото „доброволно“ решение може да доведе до същите опасности:

• масово наблюдение,
• накърняване на криптираната комуникация,
• приватизиране на контрола върху личния живот.

Съдбата на дигиталната поверителност в Европа ще се реши през следващите няколко месеца – и залогът е огромен: правото на 450 милиона души да общуват свободно, сигурно и без страх от наблюдение.

Позицията на България – и как можем да помогнем

България засега не заема твърда позиция срещу сканирането на лични съобщения, а неутралността ни улеснява приемането на мерки, които застрашават поверителността. Това означава, че правото ни на лична и защитена комуникация не е достатъчно защитено. Затова е важен силният граждански натиск, който ясно да покаже, че българските граждани не приемат подобни рискове.

Материалът Готвят ли се да сложат край на личните ни чатове? „Доброволният“ регламент на ЕС крие план за масово сканиране. е публикуван за пръв път на LIBERTAS.

„Без законен достъп до криптирани комуникации, правоприлагащите органи се борят с престъпността с вързани очи,“ заяви Ян Оп Ген Оорт, говорител на Европол.

Какво предвижда предложението?

Предложението за CSAM, внесено през 2022 г., има за цел да даде на полицията повече правомощия за борба с незаконното съдържание и да задължи онлайн платформите да сканират своите услуги за доказателства за насилие над деца.

Проблемът е, че експерти по киберсигурност и групи за защита на личния живот от години предупреждават, че тези планове могат да подкопаят технологията за криптиране и да отворят вратата за масово наблюдение на всички граждани.

Битката за „Чат контрол“

Дебатът достигна връхната си точка през последните седмици:

1. Мащабна имейл кампания: Загрижени граждани заляха пощенските кутии на политиците в Брюксел с протестни имейли.
2. Технологичните гиганти се включват: Лидери от Signal, WhatsApp и X публично се противопоставиха на плановете, които биха нарушили техните основни функции за сигурност.

Този спор е сблъсък между мощни лобистки групи. Големите технологични компании и групите за защита на личния живот защитават поверителността на комуникацията, докато срещу тях стоят коалиция от правоприлагащи органи (напр. Европол) и организации за правата на децата.

Връщане към „Крипто Войните“

Експертите определят дебата за CSAM като „Крипто войни“ – спор, датиращ от миналия век. Криптирането от край до край (end-to-end encryption) вече е стандартна защита в приложения като WhatsApp и Signal. То гарантира, че съдържанието на съобщението е достъпно само за изпращача и получателя.

Правоохранителните органи обаче са силно недоволни. Говорител на Европол заяви:

„Без законен достъп до криптирани комуникации, правоприлагането се бори с престъпността със завързани очи.“

През 2022 г. Европейската комисия предложи технологичните компании да бъдат задължени да „откриват, докладват и премахват“ материали, свързани със сексуално насилие над деца (CSAM). Експертите обаче предупреждават, че подобна мярка би изисквала разбиване на криптирането, което би позволило достъп до милиони напълно легитимни лични съобщения.

Противоречивите Точки в Регламента

Законодателството има няколко основни спорни момента, около които националните правителства не могат да постигнат съгласие:

• Задължително сканиране: Предложението на Дания (която пое председателството на Съвета на ЕС) възобнови задължението за сканиране чрез т.нар. „заповеди за откриване“, издавани от съдия или независим орган.
• Откриване на „груминг“: Дали приложенията трябва да сканират и за груминг (процес, при който сексуални престъпници примамват деца онлайн). Комисията първоначално го включи, но в по-новите проекти текстовите и аудио комуникациите са изключени.
• „Известно“ и „Неизвестно“ съдържание: Последното предложение изисква сканиране както за „известно“ (вече категоризирано с уникален код – хеш) CSAM, така и за „неизвестно“ (новооткрито) съдържание. Сканирането на неизвестно съдържание се счита за по-инвазивно.
• Сканиране от страната на клиента (Client-side scanning): Според предложението, сканирането може да се извършва, дори при криптиране от край до край, чрез сканиране на устройството на потребителя преди криптирането. Защитниците твърдят, че това пази криптирането, но критиците категорично не са съгласни.

Два Лагера в ЕС

Страните членки са разделени на два основни лагера:

Дори в рамките на отделните правителства често има разделение: Министерствата на вътрешните работи настояват за по-строги мерки, докато Министерствата на правосъдието и цифровите технологии са загрижени за ерозията на гражданските свободи и киберсигурността.

Предстоят нови опити на националните правителства да постигнат компромис, преди да започнат преговори с Европейския парламент, който през 2023 г. прие версия на закона, много по-благоприятна за личния живот.

Материалът Брюксел в задънена улица: Законът за CSAM и „контролът на чатовете“ разделят Европа е публикуван за пръв път на LIBERTAS.

Икономиките на съюзниците трябва да останат подчинени — тяхната полезност приключва, когато се изравнят с основните американски интереси.“
— Збигнев Бжежински, документи от ерата на Никсън

Историята на всички велики империи е история на контрол. Рим управлява чрез легиони, Британската империя – чрез търговски монополи и колониални привилегии. Американската хегемония след 1945 г. избра по-фин инструмент: икономическа зависимост, прикрита като сътрудничество.

САЩ изградиха следвоенния свят чрез комбинация от доларова доминация, военна защита и достъп до своя гигантски вътрешен пазар. Това, което изглеждаше като щедра помощ към съюзниците, всъщност беше внимателно проектирана система на контрол.

Този замисъл днес е открит и дори откровено формулиран. Новият финансов министър на САЩ, Скот Бесент, заяви по повод тарифната политика на Доналд Тръмп:

„Другите държави, по същество, ни осигуряват собствен суверенен фонд.“

Изречение, което звучи като случайна реплика, но всъщност е диагноза на цяла епоха – империя без флаг, но с безкрайна финансова жажда.

Следвоенният договор: сигурност срещу зависимост

След края на Втората световна война Вашингтон имаше ясен приоритет – да възстанови разрушените икономики на Европа и Япония, но така, че те никога да не се превърнат в конкуренти.

Планът „Маршал“ (1948 г.) инжектира милиарди долари в европейската индустрия, но не без условия – приемане на долара като основна валута, отваряне на пазарите за американски стоки и политическа лоялност. НАТО допълни картината: САЩ гарантираха сигурността, а Европа можеше да се концентрира върху социални модели и индустриална модернизация.

В Азия стратегията беше различна по форма, но идентична по цел. В Япония, Вашингтон позволи протекционизъм и държавно насочени инвестиции, за да превърне страната в капиталистическа витрина срещу Китай. Южна Корея, Тайван и по-късно Сингапур и Хонконг получиха същото – свобода да се развиват, но само докато служат на геополитическата мисия.

Така се оформя негласен договор: Вашингтон позволява растеж, ако този растеж укрепва американското влияние.

Когато съюзниците станат прекалено силни

Проблемът настъпва, когато подчинените икономики се превърнат в потенциални конкуренти.

През 1980-те Япония беше достигнала невиждани висоти – износът и доминираше автомобилния и електронния пазар, а БВП изпреварваше този на СССР. За Вашингтон това беше сигнал за тревога.

Решението идва под формата на „Споразумението от Плаза“ (1985 г.) – което изкуствено поскъпва йената, сривайки японския износ. Следва кредитна експанзия, балон в имотите и крах, довел до три десетилетия стагнация.

През 1997 г. азиатската финансова криза удари новите индустриални държави. Спекулативни атаки срещу техните валути и рестрикциите на МВФ доведоха до приватизация, орязване на индустриалните политики и зависимост от долара.

Резултатът беше предсказуем: възходът беше спрян точно преди да стане равен на американския.

Европа 2025: зависимост по договор

Днес историята се повтаря, но под нова форма. През юли 2025 г. Европейският съюз и САЩ подписаха „споразумение за търговско ребалансиране“ – с мита от 15% върху повечето европейски стоки и 50% върху металите.

Германската автомобилна индустрия, френската авиация и италианското машиностроене понесоха тежък удар. За да избегнат загуби, корпорации като BMW и Mercedes преместват производството на батерии и електромобили в САЩ – привлечени от субсидиите по Закона за намаляване на инфлацията и притиснати от тарифите на Тръмп.

Енергийният фактор прави зависимостта още по-дълбока. ЕС вече е обвързан с договори за закупуване на американски втечнен газ за 750 млрд. долара – почти двойно по-скъп от руския тръбопроводен газ. Изграждането на терминали за регазификация струва милиарди, които плаща самата Европа.

Третият елемент е военен. САЩ наложиха на съюзниците си покупка на оръжие за 600 млрд. долара, представяйки това като „справедливо споделяне на тежестта“. Така европейската отбрана остава технологично зависима от Вашингтон.

Япония: финансовата каишка

Сходен сценарий се разиграва и в Токио. Новата търговска сделка включва високи мита върху японските автомобили и електроника, както и принудително отваряне на пазара за американски земеделски стоки.

Най-значимото обаче е създаването на „суверенен инвестиционен фонд“ от 550 млрд. долара – управляван от американски банки и инвестиционни компании. На практика японските спестявания финансират американската индустриализация, докато вътрешните японски инвестиции изсъхват.

Така САЩ повториха урока от 1980-те, но този път без нужда от „пазарна намеса“ – финансовите договори са достатъчни, за да държат икономиките в подчинение.

Морков и тояга

Днешната американска политика съчетава две на пръв поглед линии – протекционизъм и зелена индустриална трансформация.

Законът за намаляване на инфлацията на Байдън (2022 г.) привлича чужди компании чрез щедри субсидии за „чиста енергия“ и високотехнологично производство. Тарифите на Тръмп (2025 г.) пък наказват онези, които отказват да се преместят.

Двете мерки действат в синхрон: първо морков, после тояга. Резултатът е един – капитал, технологии и работни места се изтеглят към американска територия.

Империя без гарнизони

Американската мощ вече не изисква армии в Берлин или Йокохама. Вместо това контролът се упражнява чрез финансови зависимости, договорни клаузи и регулаторен натиск.

Тарифите диктуват търговията, субсидиите пренасочват производството, а енергийният пазар превръща съюзниците в дългосрочни клиенти на американски корпорации. Дори климатичната политика се използва като инструмент – САЩ получават изключения от европейските въглеродни такси, докато европейските производители плащат повече.

Така „свободната търговия“ се превръща в неоколониален механизъм, в който васалите финансират центъра на империята.

Финансите: истинският център на властта

Зад икономическите и енергийни решения стои финансовата машина на Уолстрийт. Американските инвестиционни фондове управляват капитала на съюзниците, посредничат по субсидиите, кредитират индустрията и печелят от всяка трансакция.

Парите, изтеглени от Европа и Азия, се вливат в американски облигации, акции и недвижими имоти. Така САЩ поддържат растеж и финансират своя дефицит не с вътрешно производство, а с външна зависимост.

Историческият модел

Историята познава този модел.

• Япония (1980-те): Позволено и е да се издигне под защита, след което е ударена, когато започва да конкурира американските технологии.
• Азиатските тигри (1997): Толерирани като витрини на Студената война, после разглобени чрез спекулативни атаки и строги мерки на МВФ.
• Европа (2025): Защитена под чадъра на НАТО и с достъп до американските пазари в продължение на десетилетия, само за да бъде принудена към енергийна зависимост и преместване на индустрията, след като Китай се появява като истински стратегически конкурент.

Моделът е постоянен: насърчавай, издигни, подчини.

Империята срещу самата себе си

Вицепрезидентът Джей Ди Ванс неотдавна определи глобализацията като „стълба“, по която богатите държави се изкачват, а бедните остават долу. В действителност обаче САЩ се грижат само една държава да остане на върха.

Старият „договор“ – сигурност срещу просперитет – приключи.
На негово място стои екстракционен модел, в който съюзниците плащат за американската индустриална реинкарнация.

Това вече не е партньорство, а иерархия. Не е конкуренция, а принудително сътрудничество.

Краят на Пакс Американа

Вашингтон може още известно време да пренасочва капитали и да изтегля индустрии, но процесът е саморазрушителен. Както Рим изчерпва своите провинции, така и Британската империя изсмуква своите колонии, докато не рухва под тежестта на собствената си алчност.

Американската империя прави същото – само че вместо ресурси и данъци, източва индустриален капацитет, финансови излишъци и доверие.

Така се ражда парадоксът на нашето време: Империя, която може да изсмуква света, но не може да го убеди да вярва в нея. И в това, както отбелязва Пъркинс, се крие най-голямата заплаха – не от съперници, а от самоунищожение чрез успех.

Материалът Империята изяжда себе си: Изчисленият възход и управляваният упадък на съюзниците на САЩ е публикуван за пръв път на LIBERTAS.

С победата на Бабиш се очаква промяна в отношенията на Прага с Украйна и Брюксел. Самият Бабиш се определя като поддръжник на Доналд Тръмп и вече обяви, че иска да намали помощта за Украйна. Въпреки това анализаторите не предвиждат резки завои във външната политика на Чехия, тъй като Бабиш е смятан за прагматичен бизнесмен, чиято основна цел е да запази властта си.

Ще трябва да търси коалиция

Макар че е почти сигурно, че Бабиш ще стане следващият премиер, той няма да може да управлява сам.
С около 35% от гласовете партията му печели приблизително 80 места в парламента, което не е достатъчно за мнозинство.
На второ място е дясноцентристката коалиция SPOLU с 23,28% (52 депутати). Общо шест партии преминават изборния праг от 5%, сред които STAN, Piráti, SPD и коалицията Motoristé. Левият блок „Stačilo!“ остава под прага.

Бабиш, който вече беше премиер между 2017 и 2021 г., първоначално се надяваше да състави еднопартийно правителство, но резултатите показват, че ще му се наложи да търси партньори.

Бабиш и унгарският премиер Виктор Орбан миналата година участваха в създаването на новия десен алианс в Европейския парламент – „Патриоти за Европа“. Това беше ясен сигнал за дистанциране от либералната група Renew Europe.

Бабиш настоява за по-строг контрол върху миграцията, по-малко влияние на ЕС върху националните политики и е скептичен към усилията за борба с климатичните промени.
Той отрича да е проруски настроен, но поставя под въпрос мащаба на чешката помощ за Украйна.

Рекордно висока избирателна активност

Избирателната активност достигна почти 70%, а в някои райони дори надхвърли 90% – значително повече от изборите през 2021 г., когато тя беше 65,4%.

„Най-добрият резултат в историята ни“

След изборите Бабиш благодари на поддръжниците си:

„Това са свободни избори, и ние постигнахме исторически резултат. Много съм щастлив, че хората повярваха, че само движението АНО има ясен план.“

Той подчерта, че това е върхов момент в политическата му кариера и обеща, че АНО „ще работи за народа“.

Опонентът му призна поражението

Досегашният премиер Петър Фиала (Гражданска демократическа партия) призна поражението и поздрави Бабиш:

„Резултатът на управляващите партии е подобен или дори по-добър от този през 2021 г., но няма как да съставим правителство на демократична основа“, каза той.

Материалът Убедителна победа за „чешкия Тръмп“ е публикуван за пръв път на LIBERTAS.