Дълго време западните дипломати се шегуваха, че ролята на Индия в БРИКС е да наблюдава Китай и Русия и да се увери, че те не се приближават твърде много. Реалността обаче показва обратното.

Икономиките на БРИКС вече са по-големи от тези на САЩ, Европа и Япония взети заедно, ако се измерват по покупателна способност според Световната банка. Китай е първата, Индия – третата икономика в света, а растежът им надминава този на Запада. Премиерът Нарендра Моди поставя цел Индия да достигне статус на развита страна до 2047 г., стогодишнината от независимостта, с необходим растеж от около 8% годишно.

Търговските политики на Тръмп сближиха страните от БРИКС и части от Глобалния юг. Преди втория мандат на Тръмп САЩ бяха предпочитан търговски партньор с огромен пазар и без вътрешни бариери. Митата на Тръмп промениха ситуацията, принуждавайки азиатските държави да търгуват повече помежду си.

Те също се стремят да намалят зависимостта си от американския долар, което е трудно и изисква време и сложна финансова инфраструктура. Индия и Бразил вече осъществяват голяма част от търговията си в долари заради развитата финансова система и дълбоките капиталови пазари на САЩ. Отказът от долара ще изисква индийските търговци в Бразил да държат бразилски реали, а бразилците – индийски рупии.

Все пак санкциите и митата на Байдън и Тръмп насърчават страните от БРИКС да преминат към търговия с местни валути. Блокът разработва и собствена платежна система, Brics Pay, базирана на технологията на криптовалутите. Когато бъде въведена, тя ще улесни плащанията в местни валути и ще намали уязвимостта към санкции от САЩ.

Как се вписват европейците в тази картина? ЕС и Индия преговарят за търговско споразумение, което трябва да бъде финализирано до края на годината. Договорът ще намали донякъде зависимостта и на двете страни от САЩ, но няма да бъде решаващ за Индия, чийто растеж ще продължи да се движи чрез високи технологии и изкуствен интелект.

Европейските правителства все още разглеждат ИИ като ексцентрична американска тенденция, докато Индия планира конкретни приложения за повишаване на производителността. Ако Индия намали зависимостта си от САЩ, страната няма да се върне към старите модели дори след промяна на американския президент. САЩ ще останат военно суперсила, Китай – доминиращ на Евразийския континент с подкрепата на Русия, а Индия ще играе собствената си игра, докато Европа остава заета между двата блока без ясна стратегия за просперитет.

Материалът Как Моди надхитри Тръмп е публикуван за пръв път на LIBERTAS.

Новото съоръжение ще бъде изградено на територията на атомната електроцентрала „Ясловске Бохунице“ – един от ключовите енергийни комплекси в страната. По думите на Фицо, мощността на реактора ще надхвърля 1 000 мегавата, а общата стойност на проекта може да достигне 15 милиарда евро.

„Това е стратегическо партньорство, което ще осигури стабилни енергийни доставки за Словакия в дългосрочен план,“ заяви министър-председателят на специална пресконференция.

Според него, споразумението е част от по-широка стратегия за модернизация на енергийната инфраструктура и засилване на технологичното сътрудничество между Братислава и Вашингтон.

Силна зависимост от ядрената енергия

Словакия е една от държавите в Европа, които разчитат най-силно на атомната енергия. Над 80% от електроенергията в страната идва от ядрените централи, което я поставя сред водещите потребители на този тип енергия в Европейския съюз.

В последните години правителството на Фицо настоява, че именно ядрената енергия е най-надеждният път към енергийна сигурност, особено след сътресенията на енергийния пазар, предизвикани от войната в Украйна и прекъсванията в доставките на природен газ.

Американско участие и международно измерение

Новият проект ще се реализира с участието на американски компании, като очакванията са да бъдат привлечени и европейски подизпълнители. Вашингтон от своя страна приветства споразумението, подчертавайки, че то „укрепва трансатлантическото сътрудничество в областта на чистата енергия и ядрената безопасност“.

Представители на американското посолство в Братислава заявиха, че партньорството ще допринесе за „по-сигурно и устойчиво бъдеще за Централна Европа“.

Предизвикателства и критики

Въпреки ентусиазма на правителството, проектът среща и известни критики. Опозиционни партии и природозащитни организации предупреждават, че високата цена и дългият срок на реализация могат да натоварят държавния бюджет.

Според енергийни експерти, строителството на подобен реактор може да отнеме между 10 и 15 години, като финалните разходи често надхвърлят първоначалните прогнози.

Въпреки това, Фицо подчерта, че сделката е „необходима инвестиция в бъдещето на Словакия“ и допълни, че ядрената енергия остава „най-надеждният и най-чист източник на електричество за страната“.

Материалът Словакия обяви сделка със САЩ за нов ядрен реактор е публикуван за пръв път на LIBERTAS.

„Ако се премахне правото на вето, България няма да може да спре членството на Северна Македония, Гърция – това на Турция, Хърватия – на Сърбия, а Франция – на всички тях заедно“, коментират източници от Брюксел.

Тиха подкрепа за Орбан в ЕС

Според дипломатически източници, Орбан получава негласна подкрепа от няколко неочаквани съюзници в позицията си срещу разширяването. Макар повечето европейски столици да не са съгласни с политиките на Будапеща, те не желаят да се откажат от едногласното вземане на решения, което им дава възможност за блокиране.

В навечерието на срещата на върха на ЕС в Копенхаген, председателят на Европейския съвет Антониу Кошта лобира сред европейските лидери за приемане на промени в правилата за започване на преговори за присъединяване – вместо с единодушно съгласие, това да става с квалифицирано мнозинство. По този начин Орбан може да бъде надгласен, а интеграционните процеси на Украйна и Молдова – ускорени, като Брюксел настоява да ги приеме, преди да попаднат още по-дълбоко в сферата на влияние на Москва.

Предложението на Кошта, според източници на Politico, е отхвърлено от Франция, Нидерландия и Гърция, а одобрение не се очаква и от Дания, която като настоящ председател на ЕС е домакин на срещата. С приемането на квалифицираното мнозинство тези страни биха ограничили собствения си капацитет да блокират кандидатурите за членство на държави, които смятат за проблематични.

Гласове за промяна

Въпреки резервите на част от страните, някои европейски лидери открито подкрепят идеята за по-гъвкав механизъм.

„Аз лично приветствам всеки инструмент за вземане на решения, който дава по-голяма гъвкавост и по-малко възможности за блокиране“, заяви президентът на Финландия Александър Стуб.

Материалът ЕС разделен: Орбан блокира Украйна, други защитават правото си на вето е публикуван за пръв път на LIBERTAS.

Следователите на Тръмп възприемат неговите съдебни и извънсъдебни победи над платформите, които го блокираха, като триумф на свободата на словото и справедлив завършек след години на нечестно отношение.

Други обаче виждат в това обичаен корпоративен инстинкт за оцеляване и управление на щети. Когато политическите тектонични пластове се разместват, компаниите по дефиниция са готови да платят за бизнес спокойствие, ако по-рано са застанали на „грешната страна“.

Последната сделка за „доброволно обезщетение“ е с YouTube.

През януари 2021 г. Доналд Тръмп получи червен картон за канала си заради нарушаване правилата на платформата – санкция, която може да сполети всеки, който е натиснал полето „Приемам условията за ползване“.

До 8 януари Meta и Twitter вече бяха спрели профила му, позовавайки се на „обществената безопасност“. Няколко дни YouTube остана да виси, но на 13 януари и те решиха да го забранят.

Каква точно беше природата на нарушението му? Не е известно. Не е ясно и кое конкретно видео е предизвикало санкцията. Акаунтът просто беше замразен и не беше отворен отново.

Адвокатите на Тръмп изградиха стратегията си върху аргумента, че той не е обикновен потребител: социалните медии са своеобразен „обществен площад“, на който известен политически актьор има право да говори. Те намекнаха, че компаниите действат координирано и че с колективното му блокиране налагат „политическа дискриминация“.

Защо изобщо Тръмп беше елиминиран? Защото светът изглеждаше подреден, а Тръмп – обречен на политическа гибел.

Компаниите прецениха, че той е изчерпана политическа сила. Но завръщането му в Белия дом обърка сметките: изведнъж големите технологични компании започнаха да се страхуват, че може да бъдат принудени от съда да предадат вътрешните си комуникации по случая.

Освен това от изблиците на Тръмп срещу тях лесно се правят заглавия, което означава, че месеци наред могат да останат в нежелания обществен фокус.

А това е загуба на пари. Много пари. Дори лек бойкот от страна на консерваторите би ударил силно върху печалбите им.

„По същество технологичните компании принасят жертви на своите нови богове: 25 милиона долара тук, 10 милиона долара там. Целувай пръстена и си тръгвай. В крайна сметка и Тръмп, подобно на тях, е някой, който просто продължава да плува напред. След като е запечатал тяхната лоялност, и той ще продължи, сякаш нищо не е било“, пише Гевин Хейнс.

Материалът Технологичните богове принасят жертви на новия Бог е публикуван за пръв път на LIBERTAS.

Предложението, обявено на 29 септември 2025 г., включва създаването на „Съвет за мир“, ръководен от Тръмп, с участието на Блеър, който би поел ръководството на Международната преходна администрация на Газа (GITA). Тази структура ще управлява и възстановява Газа до момента, в който Палестинската автономия извърши реформи. Планът цели изключване на ХАМАС от управлението и включва международна мироопазваща сила, подкрепяна от ООН и арабски държави.

За да се спре геноцидът, Тръмп и Нетаняху изискват следното:

1. Палестинците трябва да се съгласят да се откажат от всякакви политически или човешки права и да бъдат анексирани от Доналд Дж. Тръмп, който след това ще назначи Тони Блеър, бившия британски премиер, чиито действия в Ирак го излагат на достоверни обвинения за военни престъпления, за администратор на Газа;
2. Организацията на обединените нации няма да има никаква роля, освен за разпределянето на хуманитарна помощ;
3. Неопределена окупация на Газа от САЩ и Израел под формата на нова окупационна сила, включваща съюзници на САЩ, контролирана по усмотрение на Вашингтон и Тел Авив толкова дълго, колкото те сметнат за необходимо;
4. Пълно разделяне на окупираните палестински територии, като Газа бъде законно отделена от Западния бряг и Източен Ерусалим, където на Израел ще бъде позволено да продължи етническото си прочистване без ограничения;
5. Освобождаване на приблизително 40 оставащи израелски заложници едновременно с освобождаването на 1 500 палестинци, оставяйки приблизително 13 500 палестинци задържани като заложници в израелските затвори;
6. Палестинците трябва да се откажат от правото си да се противопоставят на незаконната окупация на тяхната земя.

Варуфакис, който е лидер на паневропейското движение DiEM25, остро критикува инициативата, наричайки я „арогантен и опасен план“ и призова за неговото отхвърляне. Той подчерта, че предложението е не само неоснователно, но и опасно за международния мир.

Реакциите на международната сцена са смесени. Някои арабски държави и палестински лидери изразиха резерви към плана, докато други го възприемат като възможност за прекратяване на насилието. Великобритания, под ръководството на премиера Киър Стармър, официално подкрепи предложението, въпреки вътрешната опозиция, свързана с миналото на Блеър, особено по отношение на войната в Ирак.

Междувременно, бившият лидер на Лейбъристката партия Джереми Корбин заяви, че бъдещето на Газа не трябва да се решава от Тръмп, Блеър или Нетаняху, а от самите палестинци. Той изрази критика към предложението, като подчерта, че то игнорира правото на палестинския народ на самоуправление.

Предложената администрация GITA ще бъде модел на предишни международни преходни администрации, като тези в Косово и Източен Тимор. Под ръководството на Блеър, тя ще включва професионално управление, съдебен надзор, гражданска полиция и защита на правата на собственост. Въпреки това, планът е подложен на сериозни критики заради липсата на участие на Палестинската автономия и възможността за продължаване на израелската военна присъствие в региона.

Международната общност остава разделена по въпроса, като се очаква допълнителни преговори и консултации, за да се определи бъдещето на Газа и ролята на международните актьори в този процес.

TRUMP'S PERSONAL ANNEXATION OF GAZA, UNDER THE MANAGEMENT OF TONY BLAIR, IS THE US-ISRAEL CONDITION FOR PAUSING THE GENOCIDE IN GAZA. IT MUST BE REJECTED FORTHWITH!

The Trump-Netanyahu plan would be laughable if it weren't so dangerous for World Peace. To pause the genocide,…

— Yanis Varoufakis (@yanisvaroufakis) September 30, 2025

Материалът Газа анексирана от Тръмп, управлявана от Блеър е публикуван за пръв път на LIBERTAS.