Провалът на таблетите: Защо Швеция сменя курса?

Дълго време Стокхолм следваше политика на пълна дигитализация – от таблети в детските градини до онлайн изпити в началните училища. Резултатите от последните проучвания и международни тестове обаче се оказаха тревожни:

• Спад в грамотността: Учениците показват все по-слаби умения при четене и писане.
• Проблеми с паметта: Информацията, научена през екран, се забравя по-бързо в сравнение с тази от печатен източник.
• Липса на концентрация: Прекомерното време пред екрана е довело до намалено внимание и влошено разбиране на текста.

Мащабна инвестиция в аналогово бъдеще

За да коригира тези негативни тенденции, шведското правителство отделя първоначално 100 милиона евро, а в рамките на четиригодишен период общата сума ще достигне 230 милиона евро. Средствата ще бъдат използвани за:

1. Задължителни печатни учебници: До 2026 г. всеки ученик ще разполага с хартиено пособие по всеки предмет.
2. Библиотечен фонд: Закупуване на художествена и документална литература за училищните библиотеки.
3. Ограничения за мобилни телефони: Строги правила за използването на лични устройства в училище.
4. Повече писане на ръка: Акцент върху базовите умения и директното взаимодействие с учителите.

„Дигиталните инструменти могат да влияят негативно върху вниманието и социалното развитие, особено при най-малките“, предупреждават от престижния институт „Каролинска“.

Нови правила за най-малките

Реформите засягат сериозно и предучилищното образование. За деца до двегодишна възраст се въвежда изискване за използване на само аналогови инструменти – физически книги и тактилни материали. За по-големите деца времето пред екрана ще бъде строго ограничено и позволено единствено с учебна цел.

В крак с препоръките на ЮНЕСКО

Шведският модел се синхронизира с глобалните предупреждения на ЮНЕСКО от 2023 г., според които технологиите трябва да се използват в образованието само когато доказано помагат на учебния процес, без да заменят взаимодействието с учителя или да подкопават академичната взискателност.

Материалът Швеция се връща към хартиените учебници заради спад в грамотността на учениците е публикуван за пръв път на LIBERTAS.

Глобално изследване показва, че тези бактерии са развили ензим, наречен PETase, който разгражда твърдата пластмаса (PET), използвана в бутилки и текстил.

„В дълбините на океана, където въглеродът почти липсва, микроорганизмите сякаш са пригодили ензимите си да използват нов източник на въглерод, създаден от човека – пластмасата“ обяснява Карлос Дуарте, морски еколог и съавтор на изследването, проведено от Университета за наука и технологии KAUST.

Дълги години учените смятаха, че PET практически не може да се разгради по естествен път. Този възглед започна да се променя през 2016 г., когато в японски рециклиращ завод беше открита бактерия, която се развива, хранейки се с пластмасови отпадъци. Тя притежава ензим, способен да разгради PET до основните му съставни части.

С помощта на структурно моделиране, базирано на изкуствен интелект, мащабни генетични анализи и лабораторни експерименти, екипът на Дуарте установява, че разграждането се задвижва от специфична структурна особеност – мотивът M5. Морски бактерии, които притежават пълния мотив, напълно разграждат твърда пластмаса в лабораторни условия. Допълнителни генетични изследвания показват, че гените M5-PETase са силно активни в морските региони, най-сериозно засегнати от пластмасово замърсяване.

За да проследят глобалното разпространение на тези ензими, учените анализират над 400 проби от океани и морета. Функционални версии на мотив M5 са открити в почти 80% от изследваните води.

„В дълбините способността да се използва синтетичен въглерод може да бъде решаващо предимство за оцеляване,“ казва Интихаб Алам, старши изследовател по биоинформатика.

Тази естествена реакция на живите организми към човешкото замърсяване може да има важни екологични последици. Но учените предупреждават, че бактериите работят изключително бавно и не могат сами да спасят океаните от пластмаса.

„Докато пластмасата достигне дълбокото море, вредите за морския живот – и за хората като консуматори – вече са нанесени,“ подчертава Дуарте.

Според него истинският потенциал на откритието е в приложенията на сушата:

„Тези естествено еволюирали ензими могат да служат като модел за оптимизация в лабораторията, за по-ефективно разграждане на пластмаси в съоръжения за пречистване и рециклиране.“

Материалът Океански бактерии се приспособяват да „ядат“ пластмаса е публикуван за пръв път на LIBERTAS.

Само дето… има една малка подробност. От тези „ужасни“ 15 000 литра, 94% са просто дъжд.

Да, същият дъжд, който така или иначе щеше да падне, тревата го поема, кравата го изпива и след ден-два го връща обратно в почвата, щедро и биологично. Накратко — кравата е част от кръговрата на водата, не от водната мафия.

Какво всъщност е „воден отпечатък“

Терминът воден отпечатък (water footprint) е въведен през 2002 г. от холандския изследовател Арджен Хукстра. Той измерва общото количество вода, използвана по цялата верига на производство – от отглеждането на фуража до крайния продукт.

Изчисленията обединяват три вида вода:

• Зелена вода – дъждовна вода, попиваща в почвата и използвана от растенията;
• Синя вода – прясна вода от реки, езера и подпочвени източници, използвана за напояване и пиене;
• Сива вода – вода, използвана за пречистване и разреждане на отпадъци.

Когато всички тези компоненти се съберат, числата изглеждат драматични, но това не означава, че 15 000 литра питейна вода изчезват за всяко кило месо.

94% от водата е дъжд

Според множество научни анализи над 90% от водата, включена във водния отпечатък на говеждото месо, е зелена вода – дъждовна. Тя би паднала така или иначе, използва се от тревата, а след това се връща в почвата и атмосферата като част от естествения воден цикъл.

Когато дъждовната вода бъде извадена от сметката, оценките показват, че за производството на 1 кг говеждо месо се използват около 50 литра реална (синя) вода, които действително се отнемат от водните ресурси. Това е коренно различна картина от популярния мит за 15 000 литра.

Колко вода реално се използва за животински продукти

Ако се разглеждат само синята и сивата вода – тоест водата, която може да бъде в конкуренция с питейни и други нужди – приблизителните стойности са:

• Говеждо месо: около 550–700 литра вода на килограм;
• Свинско месо: около 450 литра на килограм;
• Пилешко месо: около 300 литра на килограм;
• Яйца: около 244 литра на килограм;
• Мляко: около 86 литра на литър.

Тези числа са значително по-ниски от често цитирания мит и поставят животновъдството в по-реалистичен контекст.

Сравнение с „алтернативните“ култури

Част от растителните алтернативи, представяни като по-устойчиви, също имат висок воден отпечатък, особено когато разчитат почти изцяло на напояване.

Пример за това са бадемите, използвани масово за производство на бадемово мляко. В засушливи региони като Калифорния за 1 кг бадеми могат да бъдат необходими до хиляди литри синя вода от подземни и повърхностни източници. За разлика от зелената вода при пасищата, това са ресурси, които реално се изчерпват и влизат в директна конкуренция с питейни и други нужди.

Глобалният контекст и истинският въпрос

Аграрният сектор е основен потребител на вода в световен мащаб, но влиянието върху водните ресурси зависи от местните условия, климата и типа производство. В много региони животните използват пасища и фуражи, които не могат директно да бъдат заменени с култури за човешка консумация.

Експертите подчертават, че проблемът не е „месо срещу растения“, а устойчиво управление на водата – независимо дали става дума за животинско или растително производство.

Материалът Митът за 15 000 литра вода за килограм месо: Как една статистика подвежда света е публикуван за пръв път на LIBERTAS.

„ТикТок“ е огромен, фрагментиран и непрозрачен. Със своите над 1,5 милиарда активни потребители по света, той поддържа пристрастяване към почти безкраен поток от видеа, като се знае малко за системата, която стои зад това.

Вътрешни документи на компанията-майка ByteDance, публикувани по време на съдебен процес, показват, че „ТикТок“ е изчислил, че са необходими само 260 видеа – или прелистване за 35 минути – за да се създаде траен навик за използване на приложението.

„Вашингтон пост“ провежда задълбочено шестмесечно проучване с 1100 реални потребители през 2024 г., създавайки база данни от приблизително 15 милиона видеа. Фокусът е бил върху три ключови показателя: време, прекарано в гледане; брой отваряния на приложението; и скорост на преминаване към ново съдържание.

Резултатите са тревожни:

• След само една седмица: Времето, което начинаещите потребители прекарват в приложението, се увеличава от 32 на 45 минути. Те също така отварят „ТикТок“ по-често.
• След един месец: Средното време достига 54 минути. Потребителите започват да сменят съдържанието още по-бързо.
• След пет месеца: Начинаещите вече прекарват средно 70 минути дневно в „ТикТок“ – двойно повече от началото на експеримента. Те отварят приложението до 8 пъти дневно, а по-активните потребители достигат до четири часа и 20 отваряния.

И двете групи потребители с течение на времето започват по-бързо да прелистват видеата, което е ясен знак за търсене на следващата доза стимули.

Алгоритъмът се учи да ви обсебва

Разследването отбелязва и промяна в съдържанието. В началото на експеримента, видеата са предимно музикални. С течение на времето обаче алгоритъмът разширява спектъра, за да предложи по-персонализиран набор от клипове, който най-добре задържа вниманието на конкретния потребител.

Като първа стъпка за борба със зависимостта се препоръчва контрол и управление на времето, прекарано в „ТикТок“. Вторият и най-категоричен съвет на авторите на разследването е: изтрийте приложението.

Въпреки опитите за налагане на по-голям контрол от страна на американските инвеститори върху платформата, алгоритъмът на „ТикТок“ остава собственост на китайската компания ByteDance. Нейни представители заявяват, че алгоритъмът ще бъде „преобучен“ и адаптиран спрямо навиците и интересите на американските потребители.

Материалът „ТикТок“ създава зависимост за 35 минути е публикуван за пръв път на LIBERTAS.

Според данни на СЗО за 2024 г., 24,1% от европейците над 15 години използват цигари или други тютюневи продукти – повече отколкото в който и да е друг регион. На глобално ниво има около 1,2 милиарда потребители на тютюн. Въпреки че процентът на пушещите намалява навсякъде, този процес е най-бавен в Европа.

Докладът за първи път отчита и глобалните нива на вейпинг, които СЗО определя като алармиращи за младите хора. Генералният директор на СЗО, Тедрос Аданом Гебрейесус, предупреди:

„Тютюневата индустрия отговаря с нови никотинови продукти, целящи агресивно младите. Правителствата трябва да действат по-бързо и по-силно“.

От началото на века употребата на тютюн в Европа е спаднала от 35% на 24%, докато в Югоизточна Азия е намаляла от 54% на 23%. В същото време електронните цигари постепенно изместват класическите. Най-често се използват в Америка (4,8%) и Европа (4,6%) при лица над 15 години.

Особено тревожни са данните за младежите на възраст 13–15 години – около 7,2% от тях в световен мащаб използват електронни цигари, което е приблизително 14,7 милиона деца. Според СЗО реалният брой вероятно е много по-висок.

Електронните цигари създават нов бранш на никотинова зависимост, като се представят за „по-безвредни“, но всъщност водят до зависимост при децата, обяснява Етйен Круг, ръководител в СЗО.

Европейската комисия обяви по-строги мерки срещу пушенето, свързано с повишен риск от рак и сърдечни заболявания. Еврокомисарите за здраве и за данъци, Оливер Вархей и Вопке Хоекстра, планират увеличаване на минималните данъци за новите никотинови продукти.

„Вейповете убиват нашите деца“, заяви Хоекстра.

Материалът Европа е новият световен шампион по пушене е публикуван за пръв път на LIBERTAS.

1. Първият МакДоналдс сервирал само 9 продукта: хамбургер, чийзбургер, пържени картофи, сода, кафе, мляко, шейкове, хот-дог и пай.

2. Тайното меню съществува: Всяка държава има свои „скрити“ предложения – в САЩ можете да поръчате „Land, Sea & Air Burger“, съдържащ говеждо, пилешко и риба в един сандвич.

3. МакДоналдс е „космически ресторант“: През 1996 г. NASA предоставя специални пакети с McDonald’s храна за астронавтите на космическа мисия. Да, хамбургерите стигат до орбита!

4. В Япония има McShake с вкус на… васаби: Страната предлага екзотични вкусове, включително зелен чай, сладко картофче и васаби – съвсем различно от класическата Кока-Кола.

5. Най-бързият McDelivery: В Сингапур е регистриран рекорд за доставка на бургер за по-малко от 2 минути в рамките на ресторантски комплекс.

6. „Биг Мак индекс“: Икономистите използват Биг Мак като световен икономически показател за покупателна способност в различните държави.

7. МакДоналдс е собственик на земи за милиарди: Компанията притежава огромни площи земя по целия свят, като често се смята повече за гигантски имотен холдинг, отколкото само за ресторант.

Материалът 7 любопитни факта за МакДоналдс е публикуван за пръв път на LIBERTAS.

Плановете целят да подкрепят затруднения сектор на гостоприемството, но срещат критики от здравни експерти.

Критиците обаче предупреждават, че планираната либерализация на лицензионния режим в Англия и Уелс ще подкопае правата на местните съвети да определят работното време, ще даде на алкохолната индустрия безпрецедентна власт и ще ограничи възможността на засегнатите граждани да възразяват срещу удължено работно време.

„Тези планове са харта за хаос“, твърдят здравни експерти, според които мярката ще доведе до повече агресия, насилие срещу жени и смъртни случаи, свързани с алкохола. „Това ще позволи безконтролна достъпност на алкохола“, заяви д-р Катрин Севери, изпълнителен директор на Института за алкохолни изследвания.

От друга страна, Кейт Никълс, изпълнителен директор на UK Hospitality, коментира:

„Нова и модернизирана лицензионна система, съобразена с 21-ви век, ще бъде огромен тласък за пъбовете, баровете, ресторантите и хотелите в страната.“

Ник Макензи, главен изпълнителен директор на Greene King, се съгласи, добавяйки, че сегашните регулации „са пример как добре намерено законодателство може да възпрепятства икономическия растеж, като прекомерните ограничения пречат на заведенията да се адаптират към променящите се обстоятелства и нужди на клиентите“.

Местните власти, както и полицията, се опасяват, че удълженото работно време ще доведе до повече шум, безредици и антисоциално поведение, което ще засегне жителите в близост до лицензирани обекти.

„Тези предложения, разработени без адекватен принос от полицията, службите за спешна помощ, местните власти, здравни експерти или граждани, са харта за хаос“, заяви д-р Ричард Пайпър, изпълнителен директор на благотворителната организация Alcohol Change UK.

„Хората в страната искат по-безопасни улици и по-малко антисоциално поведение. А тези предложения – по същество списък с желания на алкохолната индустрия – ще доведат до обратното.“

„Позволяването на бензиностанции, магазини и супермаркети да продават алкохол до късно или в ранните часове неизбежно ще доведе до повече престъпления, домашно насилие, нарушения на обществения ред, както и до допълнителна натовареност на полицията, спешните отделения и линейките“, добави той.

Когато предложенията бяха представени по-рано тази година, правителството обяви, че „премахва излишната бюрокрация, която задушава пъбовете и ресторантите, в името на британската вечер навън“.

Говорител на правителството заяви:

„Целта ни е да намерим баланс в лицензионната система — такава, която защитава местните общности, но същевременно дава на бизнеса гъвкавостта да инвестира и да се адаптира към променящите се нужди на потребителите.“

Материалът В името на икономиката пъбовете във Великобритания ще работят до ранни зори е публикуван за пръв път на LIBERTAS.

Бизнесменът Тан Юхуй наел убиец, за да „премахне“ свой конкурент, предлагайки му 282 000 долара, съобщи съдът.

Но първият наемник наел друг, като му предложил 141 000 долара. Този човек от своя страна наел трети, който наел четвърти, който пък наел пети.

Планът се разпаднал, когато последният убиец се срещнал с мишената — мъж, известен само като Вей, в кафене и му предложил да инсценират собствената му смърт.

И шестимата — петима наемни убийци и самият Тан — били признати за виновни в опит за убийство от съда в Нанин, Гуанси, след процес, продължил три години.

Какво се е случило?

Историята на „верижните убийци“ започва през 2013 г., когато Вей завел съдебно дело срещу фирмата на Тан, съобщава уебсайтът на Нанинския междинен народен съд.

Опасенията, че може да изгуби пари в продължителен процес, накарали Тан да се свърже с убиеца Си Гуандзян и да му предложи 2 милиона юана (около 282 000 долара), за да убие Вей.

Си приел поръчката, но скоро след това се обърнал към друг убиец, Мо Тиенсян, като му предложил 1 милион юана, за да извърши убийството вместо него. След като Мо се съгласил, Си преговарял отново с Тан, за да получи още 1 милион юана след извършването на убийството.

След това Мо се свързал с друг мъж — Ян Каншън, който приел задачата срещу 270 000 юана аванс и още 500 000 след това.
Ян Каншън пък предложил на друг убиец, Ян Гуаншън, 200 000 юана за същата работа, с обещание за 500 000 юана бонус при „успешно изпълнение“.
Накрая веригата завършила с Лин Сианси, който приел задачата за 100 000 юана.

„Да го изиграем, че си мъртъв“

Вместо да извърши убийството, Лин се срещнал с Вей в кафене, казал му, че има поръчка за главата му, и предложил план: да инсценират убийството.

Вей се съгласил да позира със завързани ръце и запушена уста за снимка, която Лин занесъл на следващия убиец като „доказателство“.
По-късно обаче Вей съобщил за всичко в полицията, която арестувала всички участници.

Първият процес започнал през 2016 г., но шестимата били оправдани поради липса на доказателства. Прокуратурата обжалвала, а повторният процес продължил три години.

Накрая съдът произнесъл следните присъди:

• Тан Юхуй — 5 години затвор;
• Си Гуандзян — 3 години и 6 месеца;
• Ян Каншън и Ян Гуаншън — по 3 години и 3 месеца;
• Мо Тиенсян — 3 години;
• Лин Сианси — 2 години и 7 месеца.

Материалът Пет убийци, нито едно убийство: как петима наемници се отказаха един след друг е публикуван за пръв път на LIBERTAS.

Иранският президент Масуд Пезешкиян заяви вчера, че още миналата година е представил инициативата за преместване на столицата на върховния лидер аятолах Али Хаменей. Предложението било отхвърлено и подложено на множество критики. Сходна инициатива имаше и бившият президент Хасан Рохани, който също е изготвил конкретен план. Пезешкиян твърди, че кризата с ресурсите в Техеран вече навлиза в критична фаза.

Миналата година валежите са били 140 литра на квадратен метър, докато обичайното количество е 260 литра. Това означава спад с около 50–60%. Последни оценки показват, че през 2025 г. валежите няма да надхвърлят 100 литра.

Президентът посочва, че едновременно нарастват разходите за транспортиране на вода до столицата от други региони.

Намаляването на водата в язовирите, пресъхването на някои кладенци и високите разходи за доставка показват нуждата от промяна на подхода.

“Ако искаме да пренасяме вода от други провинции до Техеран, цената на кубичен метър ще достигне 4 евро“, предупреди Пезешкиян.

Язовирите около Техеран обикновено осигуряват 70% от необходимата вода за града, а останалите 30% се добиват от подпочвени води. Намаляването на валежите и увеличеното изпарение намаляват водата от язовирите и увеличават натиска върху подпочвените води.

В някои райони земята потъва с до 30 см годишно.

„Това е катастрофа и показва, че водата под краката ни се изчерпва“, заяви президентът.

Новo изследване на базата на сателитни снимки показва, че в централните части на Иран огромна площ от 31 400 кв. км потъва с повече от 1 см годишно. В екстремни райони, като близо до Рафсанджан, нивото спада с 34 см годишно. Скоростта на потъване в Иран е сред най-високите в света.

„Открихме, че над 100 района потъват по-бързо от 1 см годишно. За сравнение, в Европа изключителен случай е пропадането от 5 до 8 мм годишно“, заяви Джесика Пейн от Университета в Лийдс.

Изследването показва, че главната причина за потъването е засиленото използване на подпочвените води.

Като подходящо място за нова столица Пезешкиян посочи провинция Хормозган, срещу Дубай.

„Техеран, Карадж и Казвин в момента се сблъскват с водна криза, която трудно може да се реши. Трябва да пренасочим развитието към брега на Персийския залив, който осигурява директен достъп до открити води и възможности за търговски и икономически връзки.

Можем да създадем много проспериращ и модерен регион. Необходимо е да приемем реалността и да създадем научна, точна и автентична карта за бъдещето“, заяви президентът по време на посещението си в Хормозган.

Материалът Иран планира нова столица – Техеран не може да поеме 10-милионния си растеж е публикуван за пръв път на LIBERTAS.

Последният доклад на Международната федерация по роботика показва, че китайските фабрики са инсталирали почти 300 000 нови индустриални роботи само през миналата година. За сравнение, САЩ – най-голямата икономика в света – са поставили едва 34 000. Това означава, че за всеки нов робот на американска производствена линия, Китай инсталира почти девет.

Общият брой на индустриалните роботи в Китай е пет пъти по-голям от този в САЩ и, според оценки, надвишава този в целия останал свят взет заедно. Това е новата „армия“ от роботи, която променя изцяло начина на работа в заводите.

Азиатската доминация в света на роботиката също е впечатляваща – континентът отчита 74% от всички нови индустриални инсталации през 2024 г. Япония и Южна Корея бяха пионери в автоматизацията, но днес Китай е абсолютният шампион в „супер тежка категория“.

Малцина предвиждаха такъв обрат в страна, известна със своята евтина работна сила. Стратегията „Произведено в Китай 2025“ обаче отчете нарастващите разходи за труд, застаряването на населението и засилената конкуренция. Китай реши, че старият модел е неиздържащ и постави автоматизацията, роботизацията и други високи технологии като изкуствен интелект и полупроводници като национален приоритет.

Държавата насочи огромни ресурси към тази цел – и усилията се отплащат.

За Китай не е важно само броят на роботите, а и те да са произведени у дома. Дълги години страната е внасяла техника от Япония, Германия и други лидери в индустрията. Днес обаче Пекин иска не да бъде клиент, а доставчик.

Преди десет години едва една четвърт от роботите в Китай са били местно производство. През миналата година местните компании са продали повече роботи в страната си, отколкото всички чужди доставчици взети заедно. Дялът на местното производство достигна почти 60%, а участието на Китай в световното производство на роботи нарасна до една трета от глобалната продукция, изпреварвайки доскорошния лидер Япония.

Материалът Китай има повече индустриални роботи от целия останал свят е публикуван за пръв път на LIBERTAS.