Защо новините са изпълнени с негативизъм? Защо постоянно се сравняваме с останалите? И защо все повече продукти, сайтове, училища и произведения на изкуството започват да си приличат?
Според философа и преподавател в Чикагския университет Агнес Калард тези на пръв поглед различни явления може да имат общо обяснение. Тя го нарича „уни-контекст“ — среда, в която всички хора, идеи и събития се поставят в едно общо пространство за наблюдение, оценяване и сравнение.
Какво представлява „уни-контекстът“?
През по-голямата част от човешката история хората са живеели едновременно в няколко различни контекста.
Едни правила важат у дома, други — на работното място, в училище, в църквата или сред приятели. Начинът, по който разговаряме с близък приятел, например, може да бъде напълно неподходящ при среща с работодател.
Всеки контекст има свои правила и очаквания.
Интернет и социалните мрежи постепенно премахват тези граници. Една публикация може едновременно да бъде видяна от родители, приятели, колеги, бивши партньори и напълно непознати хора.
В резултат започваме да се държим така, сякаш постоянно се намираме в една огромна обществена зала, където всичко трябва да бъде разбираемо и приемливо за всички.
Уни-контекстът е свят, в който едни и същи норми трябва да важат навсякъде, независимо от конкретната ситуация.
Защо лошите новини се разпространяват по-лесно?
Теорията на Калард предлага интересно обяснение защо интернет е изпълнен с конфликти, скандали, обвинения и лоши новини.
Положителните преживявания обикновено зависят от конкретния човек и неговата среда. Една песен, книга, храна или семейна традиция може да носи радост на определени хора, но да не означава нищо за милиони други.
Страданието обаче се разпознава много по-лесно. Болката, насилието, болестите и смъртта се възприемат като отрицателни почти навсякъде.
Затова негативното съдържание има по-голям шанс да бъде разбрано, коментирано и споделено от масова публика.
Дори хора, които нямат общи интереси или еднакви ценности, могат лесно да се обединят около твърдението, че някой е постъпил неправилно.
В уни-контекста осъждането се превръща в универсален език.
Идентичността измества характера
Според Агнес Калард уни-контекстът обяснява и защо съвременното общество говори толкова много за идентичност и сравнително малко за характер.
Характерът се проявява различно в различни ситуации. За да разберем дали човек е смел, щедър, избухлив или надежден, трябва да го познаваме продължително и да сме го наблюдавали при различни обстоятелства.
Идентичността, от друга страна, е много по-лесна за представяне пред голяма аудитория. Тя се възприема като постоянна характеристика, която не се променя според ситуацията.
„Идентичността е шапка, която никога не сваляш.“
Именно затова социалните мрежи са по-подходящи за разговори за принадлежност и категории, отколкото за сложните качества на отделната личност.
Когато всичко може да бъде сравнено
Уни-контекстът поставя хора, компании, училища, произведения на изкуството и лични постижения в едно общо поле за сравнение.
Калард дава пример с две училища, които обслужват различни райони. Докато учениците автоматично посещават училището в своя район, няма голяма причина двете институции постоянно да бъдат сравнявани.
Но когато родителите могат свободно да избират между тях, веднага се появяват класации:
- резултати от изпити;
- брой приети ученици в университети;
- учебни програми;
- спортни постижения;
- мнения и оценки от родители.
След това училищата започват да се променят според показателите, по които са оценявани. Вместо да запазят различен подход, те постепенно започват да си приличат, за да могат да се конкурират.
Същият процес се наблюдава в бизнеса, спорта, дизайна и социалните мрежи.
Когато всички използват едни и същи показатели за успех, те започват да прилагат сходни стратегии. Резултатът е повече конкуренция, но и по-малко разнообразие.
Пазар за внимание
Социалните мрежи не просто позволяват на хората да общуват. Те ги поставят в постоянна конкуренция за внимание.
Всяка публикация се сравнява с хиляди други публикации. Харесванията, споделянията, гледанията и броят последователи превръщат човешкото внимание в измерим показател.
Това влияе върху начина, по който представяме себе си. Вместо просто да споделяме нещо интересно за близките си, започваме да се питаме дали то ще привлече достатъчно внимание от непозната аудитория.
Постепенно не само съдържанието, но и хората се превръщат в част от глобален пазар за популярност, влияние и обществено одобрение.
Защо губим способността си да се концентрираме?
Теорията за уни-контекста предлага обяснение и за съвременната криза на вниманието.
В естествена среда човек обръща внимание на случващото се около него. Звук, движение, разговор или опасност автоматично насочват вниманието му.
Смартфонът обаче предоставя постоянен достъп до почти всичко, което се случва по света. Независимо дали сме у дома, на работа или на вечеря, пред нас стои екран с безкраен избор от новини, видеа, разговори и чужди проблеми.
Така вниманието се превръща в ресурс, който смятаме, че трябва непрекъснато да управляваме.
Купуваме смартфони, а след това използваме приложения, таймери и режими за концентрация, за да се предпазим от същите тези устройства.
Според Калард това създава своеобразна война със самите нас. Едната част от нас иска да следи всичко, което се случва по света, а другата се опитва да остане концентрирана върху непосредствената задача.
Технологиите ли създадоха уни-контекста?
Според Калард уни-контекстът не е единствено резултат от развитието на технологиите.
Радиото, телевизията, интернет и смартфоните са успешни, защото отговарят на дълбоко човешко желание — да не бъдем затворени само в малкия свят около себе си.
Хората искат да знаят какво се случва на други места, да опознават различни култури и да имат достъп до идеи извън средата, в която са родени.
Технологиите не са ни наложили това желание. Те просто са ни дали възможност да го следваме в много по-голям мащаб.
Добър или лош е уни-контекстът?
Агнес Калард не определя еднозначно уни-контекста като добър или лош.
Той носи очевидни проблеми:
- повече негативизъм;
- постоянно сравнение с другите;
- зависимост от общественото мнение;
- загуба на местните особености;
- трудности с концентрацията;
- уеднаквяване на идеи, продукти и поведение.
Но уни-контекстът предоставя и достъп до други култури, възгледи и начини на живот.
Човек вече не е длъжен да приема определено правило само защото „така се прави“ в неговото семейство, град или държава.
Затова според Калард първата ни задача не е веднага да осъдим новата среда, а да разберем как тя работи.
„Първо трябва да се ориентираме, преди да започнем да съдим.“
Една теория за много съвременни проблеми
Теорията за уни-контекста не предлага лесно решение и не твърди, че всеки проблем е причинен от интернет.
Тя обаче свързва няколко важни явления на съвременния живот:
- доминирането на негативните новини;
- нарастващото значение на идентичността;
- постоянното сравнение между хората;
- уеднаквяването на продукти и идеи;
- конкуренцията за внимание;
- трудностите с концентрацията.
Вместо да живеем само в непосредствената среда около нас, ние все по-често се възприемаме като участници в една огромна глобална стая.
В нея всички могат да виждат, оценяват и сравняват всички останали. И именно това може да е една от причините съвременният свят да ни изглежда толкова странен.
Материалът е подготвен по интервю на журналиста Дерек Томпсън с философа и преподавател в Чикагския университет Агнес Калард.