Европейският съд на правосъдието постанови решение, според което забраната за излъчване и разпространение на съдържание от руската държавна медия Russia Today, както и от други санкционирани руски медии, се прилага и за безплатни и нестопански интернет страници.
На практика това означава, че физически лица, блогъри, администратори на сайтове и онлайн платформи могат да бъдат обект на наказателно преследване, ако публикуват или споделят материали от RT, Sputnik или други руски държавни медии, включени в санкционните списъци на Европейския съюз.
Според решението не е от значение дали въпросната информация е вярна или невярна. Не е от значение и дали лицето е получило икономическа изгода от публикуването. Също така не е решаващо дали конкретното съдържание има пряка връзка с пропаганда, войната в Украйна или политически теми.
Какво постанови съдът
Решението е прието в отговор на въпрос, отправен от германски съд по дело срещу трима германски граждани. Те са преследвани заради публикуване на видеа от RT Германия в уебсайт, финансиран единствено чрез доброволни дарения.
Европейският съд приема, че понятието „оператор“ в рамките на санкциите на ЕС обхваща всяко лице, което пряко или косвено прави забранено съдържание достъпно за обществеността. Това важи независимо дали дейността има търговски характер.
„Забраната за излъчване на съдържание от канала Russia Today се прилага и за уебсайт, който е достъпен безплатно за обществеността“, се посочва в решението.
Според съда търговският характер на дейността не е определящ. Решаващият фактор е, че съдържанието става достъпно за широката публика.
Решение с последствия за целия ЕС
Постановлението се отнася до всички държави членки на Европейския съюз. Това означава, че националните власти могат да прилагат подобна интерпретация спрямо граждани, медии, блогъри и собственици на сайтове, които публикуват или препубликуват съдържание от санкционирани руски медийни източници.
Критиците на решението предупреждават, че то създава опасен прецедент, при който произходът на информацията става по-важен от самото ѝ съдържание.
„Най-безумният аспект е, че НЯМА значение дали предадената информация е вярна или не. Важно е само, че произхожда от RT или други медии, забранени в ЕС“, пише Арно Бертран.
По думите му подобен подход подкопава просвещенската идея, че най-важният въпрос е „дали нещо е истина“, а не „кой го казва“.
До пет години затвор в Германия
В Германия нарушаването на тези санкции може да доведе до наказание до пет години лишаване от свобода.
Това поражда сериозни въпроси относно границите между санкционната политика, свободата на изразяване и правото на достъп до информация.
„Прецедентът, който се създава по този начин, дава развързани ръце на властите във всяка държава членка на ЕС да осъществят масова репресия срещу обикновени граждани, които имат собствен поглед върху световните събития – поглед, който се отклонява от наложения отгоре наратив“, се казва в реакция на руското Министерство на външните работи.
От Москва определят решението като пореден пример за това как Европейският съюз, според тях, се подиграва с правосъдието и основните човешки права, включително правото на свободен достъп до информация и свободата на изразяване.
„Ако RT каже, че небето е синьо…“
Арно Бертран дава и ироничен пример за възможните последици от подобна правна логика.
„Помислете за абсурдността: ако RT публикува видео, в което се казва, че небето е синьо, и вие го споделите на публично достъпен уебсайт в ЕС, ще попаднете в обхвата на това решение, което ще ви превърне в мишена за наказателно преследване“, пише той.
Според критиците целта на подобни мерки не е просто ограничаване на конкретни медии, а създаване на рефлексен страх у гражданите да търсят, четат или споделят информация от източници, които не са одобрени от Брюксел.
Те предупреждават, че подобна политика може да затвори обществата в информационни балони, в които неудобни гледни точки се филтрират предварително, а гражданите постепенно се лишават от възможността сами да формират мнение за важни международни събития.
А какво общо има „Маша и Мечока“?
Споменаването на „Маша и Мечока“ не е случайно. През последните дни над 50 британски депутати са подписали искане за забрана на популярния руски детски анимационен сериал, тъй като според тях той представлява форма на „мека пропаганда“.
Така дебатът вече не се ограничава само до новинарски канали, политически коментари или съдържание, свързано с войната в Украйна. Под въпрос започват да се поставят дори културни и детски продукти, ако произходът им е руски.
Именно това кара критиците да говорят за опасно разширяване на цензурата в Европа – от политическите медии към все по-широк кръг от съдържание.
