Някогашен стълб на европейската икономика и съосновател на Европейския съюз, Франция е изправена пред безпрецедентна икономическа криза, която според анализатори застрашава нейния статут на водеща световна сила. Последните данни на Евростат разкриват тревожна тенденция: за трета поредна година националното богатство на глава от населението е под средното за ЕС, като Франция вече изостава дори от държави като Кипър.
„Втора дивизия“ на Европа
Дълги години френските граждани се нареждаха сред най-богатите в блока, като се съизмерваха единствено с Германия. Днес реалността е различна. Франция е твърдо в „втората дивизия“ на ЕС. Според ОИСР (Организацията за икономическо сътрудничество и развитие), ако сегашните темпове се запазят, до десет години Полша ще бъде по-богата от Франция.
Данните за 2024 г. показват, че при средна стойност за ЕС от 100 пункта, Германия е със 111, Обединеното кралство с 99, а Франция изостава с 98. Още по-фрапиращо е сравнението с Италия – докато през 2020 г. италианците бяха с 10% по-бедни от французите, днес двете икономики са практически изравнени по брутен вътрешен продукт (БВП) на глава от населението спрямо паритета на покупателната способност.
Бюджетът на „отчаянието“
В понеделник френският парламент прие бюджета за 2026 г., но вместо успокоение, той предизвика вълна от критики. Известният есеист и бивш висш държавен служител Никола Баверез коментира в „Le Figaro“:
„Страната ни се превърна в Аржентина на Европа. Франция е затворена в адска спирала, която я води към статут на държава от Третия свят.“
Критиците твърдят, че бюджетът повтаря старите грешки: високи данъци, огромни публични разходи и растящ дълг, който вече достига 3,4 трилиона евро. Премиерът Себастиан Льокорню призна, че бюджетът е „несъвършен“, но подчерта, че в условията на политическа нестабилност и липса на мнозинство в Националното събрание, самото му приемане е успех.
Политически отстъпки и икономически застой
За да запази поста си, 39-годишният Льокорню направи значителни отстъпки пред Социалистическата партия. Бюджетът включва:
- Замразяване на ключовата пенсионна реформа на президента Макрон;
- Нови данъци в размер на 6,5 милиарда евро за богатите семейства и 7,3 милиарда евро за големите компании;
- Увеличаване на социалните помощи и субсидиите за социални жилища.
Докато левицата празнува тези мерки като победа, десницата и бизнес средите са в шок. Жордан Бардела, лидер на „Национален сбор“, заяви, че бюджетът „прелива от нови данъци“, а Матийо План от Френската обсерватория за икономически цикли предупреди, че подобни политики в миналото са водили единствено до икономически регрес.
Демографска криза
Към икономическите проблеми се добавя и исторически демографски срив. За първи път от Втората световна война насам във Франция смъртността е по-висока от раждаемостта. Населението нараства единствено благодарение на миграцията, което поставя под въпрос дългосрочната устойчивост на социалната система.
С наближаването на президентските избори догодина, анализаторите са скептични, че правителството ще намери смелост за радикални реформи. Франция остава в плен на високите разходи и ниската производителност, докато съседите ѝ от север и изток продължават да скъсяват дистанцията.
