Споразумението между ЕС и Меркосур е мащабна сделка за свободна търговия и стратегическо партньорство, преговаряна в продължение на повече от 25 години. Тя свързва два от най-големите икономически блока в света: Европейския съюз и южноамериканския блок Меркосур.
Към декември 2025 г. споразумението се намира в критична точка „всичко или нищо“. Въпреки че в края на 2024 г. беше постигнат политически пробив, сделката е изправена пред сериозна съпротива от страна на ключови европейски държави.
1. Кои са участниците?
- Европейският съюз: Общност от 27 държави-членки.
- Меркосур (Общ пазар на Юга): Включва Аржентина, Бразилия, Парагвай, Уругвай и най-новия пълноправен член – Боливия.
2. Основни стълбове на споразумението
Това не е просто търговски договор, а „Споразумение за асоцииране“, изградено върху три стълба:
- Търговия: Предвижда премахване на митата за близо 90% от стоките, обменяни между двата региона.
- Ползи за ЕС: По-лесен износ на автомобили, машини, химикали и вина. Защитават се и над 350 „географски означения“ (като Шампанско или Пармезан) срещу имитации.
- Ползи за Меркосур: По-голям достъп до европейския пазар за селскостопански продукти като говеждо месо, птиче месо, захар и етанол.
- Политически диалог: Рамка за сътрудничество в области като правата на човека, сигурността и миграцията.
- Устойчиво развитие: Включва ангажименти по Парижкото споразумение за климата и конкретни цели за борба с обезлесяването (особено в Амазония).
3. Защо е толкова противоречиво?
Въпреки икономическите ползи, сделката е обект на остри критики по няколко направления:
- Земеделие (Фермерските протести): Европейските фермери (особено във Франция, Ирландия и Полша) се опасяват, че евтиното южноамериканско месо ще подбие техните цени. Те твърдят, че производителите в Меркосур не спазват същите строги екологични и санитарни стандарти като в ЕС.
- Околна среда: Еколозите се опасяват, че сделката ще стимулира изсичането на тропическите гори в Бразилия, за да се освободи място за пасища за добитък.
- Геополитика: Привържениците на сделката смятат, че тя е жизненоважна, за да се намали зависимостта на Европа от Китай и Русия, докато критиците смятат, че цената е твърде висока.
Текущо състояние (Декември 2025 г.)
В момента ситуацията е изключително напрегната:
- Франция остава най-големият опонент, обявявайки текущия текст за „неприемлив“.
- Италия наскоро (декември 2024/2025 г.) се присъедини към скептиците, като премиерът Джорджа Мелони определи споразумението като „преждевременно“ без по-добри гаранции за местните производители.
- Европейската комисия продължава да настоява за подписване, виждайки в това стратегически успех за авторитета на ЕС на световната сцена.
🇧🇬 Българският интерес в сделката ЕС-Меркосур
Въпреки че България не е сред най-големите търговски партньори на Латинска Америка, споразумението открива нови хоризонти за родния бизнес, но и буди сериозни опасения в земеделския сектор.
Къде печели България?
- Автомобилен сектор: България има силно развито производство на компоненти за автомобили. Намаляването на митата (които в момента са до 35%) ще улесни включването на български части в европейските вериги за доставки към Южна Америка.
- Традиционни продукти: Износът на розово масло, етерични масла и козметика може да нарасне значително.
- Вино и алкохол: Българските производители на вино и бренди ще получат по-лесен достъп до пазар с над 280 милиона потребители, където в момента налозите са изключително високи.
- Млечни продукти: Има потенциал за износ на българско сирене и мляко на прах при преференциални квоти.
Какви са рисковете?
- Конкуренция в земеделието: Българските производители на говеждо и птиче месо, както и производителите на мед, са сериозно притеснени. Те се опасяват, че евтиният внос от Бразилия и Аржентина ще направи тяхната продукция неконкурентоспособна.
- Стандарти: Основният аргумент на българските фермери е, че те трябва да спазват строгите екологични правила на ЕС, докато конкурентите им в Меркосур често използват пестициди и методи, които са забранени в Европа.
