Европейският съюз направи важна промяна в едно от най-спорните си дигитални законодателства – предложението за регламент срещу разпространението на материали със сексуално насилие над деца, познато като „Chat Control“. След месеци на дебати страните членки одобриха ревизиран текст, който премахва най-оспорваната част от първоначалното предложение: задължителното сканиране на личните съобщения на всички потребители.
Въпреки това, новият текст оставя широко поле за „доброволно“ сканиране, което според експерти може да доведе до същите рискове за поверителността – но по по-малко видим начин.
Добрата новина:
Задължителното сканиране на всички съобщения отпадна. Това означава, че платформи като WhatsApp, Messenger, Signal и Telegram няма да бъдат законово принудени да проверяват съдържанието на всички чатове без разлика.
Премахването на тази мярка бе приветствано като голяма победа за цифровите права, след като експерти, граждански организации и няколко държави, включително Германия, остро се противопоставиха на идеята.
Лошата новина:
Въпреки това, ревизираният текст позволява „доброволно“ сканиране за откриване на материали със сексуална злоупотреба над деца (CSAM). Платформите може да го включват, но не са директно задължени да го правят. Точно тук обаче се крие сериозният проблем.
Къде е уловката с думата „доброволно“?
Според експерти по цифрова сигурност и права, формулировката е подвеждаща.
Ако една компания НЕ въведе сканиране, тя поема риск да бъде обвинена, че не успява да предотврати разпространение на забранено съдържание. Това може да доведе до:
- правни последствия,
- натиск от регулаторите,
- класифициране като „високорискова“ услуга.
Така „правото на избор“ се превръща в избор със сериозни последствия..
Доброволно – но под натиск. При подобна среда компаниите може да решат, че е по-безопасно да включат сканирането. Така механизмът става:
Доброволен на теория, но принудителен на практика.
Критиците предупреждават, че ЕС създава механизъм, в който частни корпорации се превръщат в изпълнители на масово наблюдение. Вместо държавата да нареди сканиране директно, платформите започват да го правят сами, за да избегнат рискове.
Това на практика изнася контрола върху частната комуникация от държавата към бизнеса – без ясни демократични гаранции.
Защо това е проблем?
Макар и не задължително, сканирането може да бъде въведено навсякъде, ако всички големи платформи решат, че това е най-сигурният юридически ход. Резултатът би бил почти същият като при първоначалното задължение.
Край на поверителността дори при криптирани разговори
Тъй като криптираните съобщения не могат да бъдат проверявани след изпращане, сканирането трябва да се извършва на устройството – преди криптиране. Това означава:
- AI анализира текстове и снимки преди да напуснат телефона,
- криптирането се обезсмисля,
- поверителността на комуникацията изчезва.
Потребителите остават без избор
Ако всички големи платформи внедрят „доброволното“ сканиране, хората, които искат истинска поверителност, няма къде да отидат. Истинската алтернатива практически изчезва.
Технически проблеми и фалшиви сигнали
Десетки независими анализи предупреждават, че подобни системи са неточни. Примери:
- Швейцарската федерална полиция отчита 80% фалшиви сигнали.
- В Германия през 2024 г. са регистрирани над 99 000 погрешни доклада, включително за напълно безобидни семейни снимки.
Това означава, че невинни хора могат да попаднат под разследване, само защото алгоритъмът е грешил.
Какво следва?
Предстоят т.нар. триалози – окончателните преговори между Съвета на ЕС, Европейския парламент и Европейската комисия. Парламентът вече веднъж отхвърли идеята за сканиране на криптирани съобщения, което предвещава трудни преговори.
До април 2026 г. трябва да бъде постигнато финално решение, тъй като изтича временното разрешение за съществуващото „доброволно“ сканиране.
Европа на кръстопът: сигурност или свобода?
Макар задължителното сканиране да е премахнато, експертите предупреждават, че новото „доброволно“ решение може да доведе до същите опасности:
- масово наблюдение,
- накърняване на криптираната комуникация,
- приватизиране на контрола върху личния живот.
Съдбата на дигиталната поверителност в Европа ще се реши през следващите няколко месеца – и залогът е огромен: правото на 450 милиона души да общуват свободно, сигурно и без страх от наблюдение.
Позицията на България – и как можем да помогнем
България засега не заема твърда позиция срещу сканирането на лични съобщения, а неутралността ни улеснява приемането на мерки, които застрашават поверителността. Това означава, че правото ни на лична и защитена комуникация не е достатъчно защитено. Затова е важен силният граждански натиск, който ясно да покаже, че българските граждани не приемат подобни рискове.
