Администрацията на Байдън първо ненадейно сближи Китай и Русия чрез санкции и мита. Сега администрацията на Тръмп тласка Индия и Индонезия още по-дълбоко в китайско-руския блок. Индийците не се оплакват толкова много от Доналд Тръмп, колкото европейците; те възприемат митата му като сигнал за „събуждане“ и начин да намалят зависимостта си от САЩ.
Дълго време западните дипломати се шегуваха, че ролята на Индия в БРИКС е да наблюдава Китай и Русия и да се увери, че те не се приближават твърде много. Реалността обаче показва обратното.
Икономиките на БРИКС вече са по-големи от тези на САЩ, Европа и Япония взети заедно, ако се измерват по покупателна способност според Световната банка. Китай е първата, Индия – третата икономика в света, а растежът им надминава този на Запада. Премиерът Нарендра Моди поставя цел Индия да достигне статус на развита страна до 2047 г., стогодишнината от независимостта, с необходим растеж от около 8% годишно.
Търговските политики на Тръмп сближиха страните от БРИКС и части от Глобалния юг. Преди втория мандат на Тръмп САЩ бяха предпочитан търговски партньор с огромен пазар и без вътрешни бариери. Митата на Тръмп промениха ситуацията, принуждавайки азиатските държави да търгуват повече помежду си.
Те също се стремят да намалят зависимостта си от американския долар, което е трудно и изисква време и сложна финансова инфраструктура. Индия и Бразил вече осъществяват голяма част от търговията си в долари заради развитата финансова система и дълбоките капиталови пазари на САЩ. Отказът от долара ще изисква индийските търговци в Бразил да държат бразилски реали, а бразилците – индийски рупии.
Все пак санкциите и митата на Байдън и Тръмп насърчават страните от БРИКС да преминат към търговия с местни валути. Блокът разработва и собствена платежна система, Brics Pay, базирана на технологията на криптовалутите. Когато бъде въведена, тя ще улесни плащанията в местни валути и ще намали уязвимостта към санкции от САЩ.
Как се вписват европейците в тази картина? ЕС и Индия преговарят за търговско споразумение, което трябва да бъде финализирано до края на годината. Договорът ще намали донякъде зависимостта и на двете страни от САЩ, но няма да бъде решаващ за Индия, чийто растеж ще продължи да се движи чрез високи технологии и изкуствен интелект.
Европейските правителства все още разглеждат ИИ като ексцентрична американска тенденция, докато Индия планира конкретни приложения за повишаване на производителността. Ако Индия намали зависимостта си от САЩ, страната няма да се върне към старите модели дори след промяна на американския президент. САЩ ще останат военно суперсила, Китай – доминиращ на Евразийския континент с подкрепата на Русия, а Индия ще играе собствената си игра, докато Европа остава заета между двата блока без ясна стратегия за просперитет.
