От 1 януари 2026 г. Европейският съюз въвежда първия в голям въглероден граничен данък. Мярката, известна като Механизъм за корекция на въглерода на границата (CBAM), ще засегне вносители на стомана, цимент, алуминий, торове и водород.
„Това е историческа стъпка – ЕС поставя цена върху въглеродните емисии и изпраща ясен сигнал, че замърсяването вече няма да бъде безплатно,“ коментират от Европейската комисия.
Сблъсък на интереси
Новият данък обаче предизвиква напрежение. САЩ, Китай, Индия и Бразилия вече изразиха остра критика, а някои дори заплашиха с ответни мерки.
Американският енергиен министър Крис Райт предупреди:
„Ако правилата не бъдат преразгледани, CBAM ще създаде огромни правни рискове за американските компании.“
Индия също заяви, че може да отвърне с търговски ограничения, като посочи, че богатите държави трябва да поемат по-голяма отговорност за климатичната криза.
Защо ЕС го прави?
Основната цел е намаляване на емисиите и избягване на т.нар. „въглеродно изтичане“ – когато компании местят производството си в страни с по-слаби екологични закони.
„CBAM ще промени глобалната търговия по начини, които много бизнеси още не разбират,“ заяви Николас Ендрес, изпълнителен директор на ClimEase – компания, разработваща софтуер за новия механизъм.
Той прогнозира, че в следващите години въглеродното облагане може да обхване до 80% от световната търговия.

Nurphoto | Getty Images
Политически риск
Въпреки че ЕС твърди, че данъкът е „справедлива цена за въглерода“, експерти предупреждават, че съюзът рискува да остане изолиран, ако другите икономики не въведат подобни системи.
„Лидерството в климата има цена. Ако няма глобална коалиция, тези разходи ще се върнат при нас самите,“ коментира Алекс Менгден от Tax Foundation Europe.
Голям залог за бъдещето
Политиката е част от ангажимента на ЕС да намали емисиите с поне 55% до края на десетилетието. За Брюксел CBAM е тест за това дали светът е готов да следва европейския модел.
„Не е просто европейски експеримент,“ казва Ендрес. „Това е първата крачка към нова глобална икономика, в която въглеродът има цена навсякъде.“